В извънредното пленарно заседание днес депутатите разгледаха и гласуваха Законопроект за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество, внесен от Министерски съвет. След дебат депутатите приеха на първо четене страната ни да напусне двете банкови институции МИБ и МБИС. Това стана с гласовете на 138 народни представители, предаде БГНЕС.

Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов подчерта, че днешното решение няма да бъде на Народното събрание, а на Европейската комисия. "Никъде не се казва защо България трябва да излезе от банките.", категоричен е той. По думите му причини за напускането на страната от двете банки са: "първо, защото вътре има участие Русия и второ, защото така наредиха Брюксел", отбеляза той. Той добави това решение е престъпно, не е в интерес на икономиката и на гражданите на страната. "Ние за пореден път ще унищожим едно печелившо начинание, в което българската държава е инвестирала в продължение на десетилетия", каза още той.

Цончо Ганев от Възраждане посочи, че е недопустимо да нарушаваме националните си интереси по отношение на финансите. "Само, защото евроатлантическото мнозинство в България е решило да се доказва за пореден път как може да извършва слугинаж. Слугинаж в ярко нарушение на нашите национални интереси", обясни той. Ганев е категоричен, че "не е нормално от 7 партии, 6 партии да продават националните интереси, само безропотно, защото някой в Брюксел така е решил", каза депутатът.

Искрен Митев от Продължаваме промяната се включи в дебата и подчерта, че "твърдението, че ние сме единствената държава, която ще загуби от това и как сме се отказвали от нашите инвестиции в тези банки не са верни", каза той. По думите му от Възраждане са направили така, че да се отложи гласуването на механизма за разследване на главния прокурор.

Румен Гечев от БСП също взе участие в дебата и каза, че в двете банки България е акционер. "България имаше и към момента има икономически интерес към участието в двете банки. Очевидно е, че оттеглянето на европейски страни от двете банки е политическо решение поради това, че към момента тези две банки не попадат под санкционните пакети на ЕС.", подчерта той. По думите му ЕК "кара страните членки да излязат от банката, за поставят в изкуствена засада Русия да попадне над 50% участие и банките да бъдат санкционирани", отбеляза той. Гечев е категоричен, че БСП няма да подкрепи този акт.

Мартин Димитров от "Демократична България" подчерта, че "България има пълната свобода ако пожелае да не излиза от двете банки, просто ще загубим ако те попаднат под санкции, нашият дял ще се обезцени. За това става въпрос.", категоричен е той. По думите му никой не може да каже на НС как да гласува.

Вносителите на законопроекта посочват, че Международната инвестиционна банка (МИБ) е международна финансова институция за развитие със седалище в гр. Будапеща. Страните - членки на МИБ, са Република България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. Уставният капитал на МИБ е 2 млрд. евро, а внесената му част към момента е 427,1 млн. евро. Русия е най-големият акционер в МИБ с 47,21% дял във внесения капитал на банката. Понастоящем участието на България във внесения капитал е42,2 млн. евро или 9,88% от него. Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) е международна финансова институция със седалище в Москва. Страните - членки на МБИС, са Република България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам и Русия. Уставният капитал на МБИС е 400млн. евро, а внесената част е 200 млн. евро. Русия е най-големият акционер в МБИС с 51,59% дял във внесения капитал на банката. Понастоящем участието на България във внесения капитал е 15,1 млн. евро или 7,56% от внесения капитал.

Те допълват, че във връзка с предприетите координирани действия на държавите - членки на Европейския съюз, в контекста на ситуацията в Украйна, на заседанието на Министерския съвет на 2 март 2022 г. е прието решение, с което е дадено съгласие за предприемане на необходимите действия във връзка с участието на българската страна при формирането на обща позиция на държави - членки на Европейския съюз, за прекратяване на членството им в МИБ и МБИС. Към общата позиция се присъединиха България, Полша, Чехия, Словакия и Румъния, като позицията беше официално оповестена на заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 2 март 2022 г. Унгария не се присъедини към общата позиция. В мотивите на законопроекта се посочва, че прекратяването на членството на Република България в МИБ и МБИС следва да се извърши съгласно процедурите, предвидени в споразуменията за учредяване на институциите, и в съответствие с относимите вътрешноправни процедури. Процедурата по прекратяване членството на Република България в МИБ и МБИС изисква денонсиране от страна на Народното събрание на международните договори за учредяване на двете институции.

Съгласно чл. 8 от Устава на МИБ и чл. IX от Споразумението за организацията и дейността на МБИС всяка страна може да прекрати членството си в банките, след като уведоми за това управителните органи на двете институции най-малко шест месеца предварително. Полша, Чехия, Словакия и Румъния вече са денонсирали споразумението за учредяване на МБИС, а Чехия, Словакия и Румъния са денонсирали споразумението за основаването на МИБ, като датата, от която денонсирането влиза в сила, е шест месеца от датата на постъпване на официалните уведомления в двете финансови институции. В тази връзка, в края на януари 2023 г. Полша, Чехия и Словакия окончателно ще прекратят членството си в МБИС, а Чехия и Словакия в МИБ. До края на юни 2023г. се очаква и Румъния да прекрати членството си в двете банки. Към настоящия момент не са ясни конкретните финансови условия, при които държавите, заявили официално намерението си за оттегляне от МИБ и МБИС, ще прекратят членството сив двете институции. След оттеглянето на четирите държави от МИБ и МБИС България ще остане единствената държава от ЕС в акционерната структура на МБИС, а България и Унгария ще останат единствените държави от ЕС в акционерната структура на МИБ. Оттеглянето на четирите държави от МИБ и МБИС ще окаже неблагоприятно въздействие по отношение на възможността на Република България да влияе при взимането на решения относно финансовите условия, съпътстващи евентуалното прекратяване на членството на страната в МИБ и МБИС. Съгласно уставните документи на банките решенията относно условията за прекратяване на членството на държава членка се взимат с квалифицирано мнозинство от 3/4 от общите гласове. На 16 март 2022 г. Съветът по външни работи на ЕС е приел документ „Принципи относно Русия и Беларус в многостранните формати“, според който държавите - членки на ЕС, следва да предприемат координиран подход в рамките на участието си в международни организации с оглед на ограничаване и/или прекратяване на сътрудничеството с Русия и Беларус. Република България като страна - членка на ЕС, се придържа към възприетия подход.