Константин Мишев

На практика България се намира в конституционна криза. Невъзможност да се съставят стабилни редовни правителства и дълги периоди на абсолютна власт на президента, който управлява без парламент и без какъвто и да е било контрол. Президентът става абсолютен монарх.

Пред следващите народни събрания стоят две важни задачи. Промяна на конституцията и премахване на служебните правителства. Съществува и вариантът да има назначени служебни правителства, но без да се разпуска парламента. На практика след предсрочни избори има за известен период парламент при управление на служебно правителство. И министрите са подложени на парламентарен контрол. Съвсем естествено е същото да бъде положението и преди изборите.

Втората задача е да бъде даден бонус от допълнителни народни представители на формацията, която е спечелила най-много гласове. Така е в някои демократични държави. От една страна това ще спомогне за създаването на стабилни и работещи правителства, а от друга страна - ще накара партиите да създават широки предизборни коалиции в стремежа да спечелят най-много гласове в бъдещия законодателен орган. Така ще се върнем към здравословния двуполюсен модел. Разумно би било паралелно с това да бъде вдигната изборната бариера на 6 или 8 процента.
Това са моите две стотинки.