Българската икономика ще се върне към нивата на БВП от преди пандемията в края на 2022 г., а пълното възстановяване на пазара на труда ще отнеме около три години и половина. Това прогнозираха главният икономист на УниКредит за ЦИЕ Дан Букша и главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в презентацията си по време на традиционното събитие за клиенти и партньори на банката, организирано от дирекция "Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране", пише dir.bg. Двамата икономисти представиха най-актуалната си оценка за развитието на региона пред близо 300 гости в рамките на изцяло дигитално събитие.

"В началото на годината представихме очакванията си и само няколко месеца по-късно вече бяхме в ситуация да правим нова прогноза. Сега е много важно да чуем какво ни очаква, защото се намираме в точка, в която бизнесът трябва да организира по нов начин дейността си и заедно трябва да оценим еволюцията на пазара на труда и уроците от изминаващата предизвикателна година", каза Ралука Попеску, директор Корпоративно, инвестиционно и частно банкиране на УниКредит Булбанк, която беше домакин на срещата.

Събитието беше открито от главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Теодора Петкова, която сподели: "Всички бързаме към новата 2021, искаме да отворим новите календари с оптимизъм. Сега, когато годината се обобщава с една дума "пандемия", е много важно да сме наясно за какво да се подготвим, за да сме част от решението на кризата".

"Намираме се във втората вълна на пандемията, която очакваме да започне да затихва през февруари, така че ще има отражение върху икономиката за първото тримесечие на 2021 г.", каза Дан Букша. Той обобщи основните извода по следния начин: "Изходът за икономиката зависи до голяма степен от мерките за подкрепа, които ще осигурят правителствата в отделните страни и ясната комуникация към бизнеса и домакинствата по отношение на следващите стъпки. Въпреки трудната ситуация, нашият регион остава сред най-добре справящите се с кризата и очакваме тази тенденция да се запази".

"Подобно на останалата част от региона на ЦИЕ, възстановяването през 2021 г. в България ще бъде само частично. Нашият базов сценарий предвижда увеличение на реалния БВП с 2,5% през следващата година. Възстановяването ще набере скорост през 2022 и 2023 г., когато очакваме ръстът на реалния БВП да се ускори до нива между 4% и 5% годишно", посочи Кристофор Павлов.

Прогнозата на икономистите на банката е, че БВП ще достигне предпандемичното си ниво през последното тримесечие на 2022 г., което означава, че икономическото възстановяване в България ще отнеме малко повече време, отколкото в повечето страни от региона на ЦИЕ.

Положителната страна е, че възстановяването ще бъде по-бързо от възстановяването от рецесията преди десетилетие. "Очакваме икономиката да се върне към пълна заетост за около 4 години, което отново е много по-добре, отколкото след предишната криза, когато беше необходимо почти десетилетие, преди икономиката да достигне пълна заетост", каза Кристофор Павлов.

Участниците в срещата посочиха, че въпреки трудностите, все пак ще има сектори, които ще продължат да бъдат печеливши - това са IT бизнесите, онлайн магазините, производителите на домакински уреди и обзавеждане, чието търсене е нараснало в условията на работа от вкъщи. Предимство ще имат и компаниите, чиито търговски партньори са в Германия.

"Настоящата ситуация ни показа, че богатият опит никога не предоставя абсолютна гаранция за бъдещ успех.", сподeли Бони Бонев, председател на Надзорния съвет на ВАПТЕХ, който е и Председател на Управителния съвет на Българо-швейцарската търговска камара и Председател на Управителния съвет на Джуниър Ачийвмънт (JA) България. Г-н Бонев беше специален гост на събитието като представител на бизнес модел, открил повече възможности, отколкото заплахи, в настоящата ситуация. Той посочи, че силно вярва в партньорските отношения между бизнеса и банките, особено в тази ситуация, в която взаимната подкрепа е решаваща за справяне с последиците от кризата.

"Вярвам, че България е страна, в която има възможност да бъдат реализирани още много стратегически проекти, защото страната разполага с изключително качествена работна сила, а като съотношение нивото на преките чужди инвестиции спрямо БВП все още има потенциал за развитие", завърши Ралука Попеску.