Дезинформацията е глобално явление, но в България тя се натъква на особено възприемчива публика. Това важи и за пропагандата на Кремъл, която в България намира много благоприятна почва, пишат изданията „Тагесшпигел“ и „Политико“.  Дойче веле обобщава картината:

Разправия на улицата между българин и украинка в Бургас. Мъжът обвинява бежанката, че само богаташи са дошли в България от Украйна и сега държавата ги издържа, вместо да отделя пари за хилядите бедни хора в страната.

Този наратив е популярен в българските социални мрежи, пише Оливер Биргер в германското издание "Тагесшпигел”. Авторът анализира руската пропаганда в България.

Кремъл има дълга история в използването на дезинформация и пропаганда за постигане на политически цели. Това обаче е особено лесна задача в България, пише изданието. Българите са поддръжници на Русия, държавата има силни икономически връзки с Москва, а журналистиката в страната е зависима от реклами, които често идват от руски компании.

Хората най-често се информират от социалните мрежи, където тролски профили лесно разпространяват невярна информация. Биргер цитира Мария Юрукова, специалист по дезинформация от Софийския университет. "Медийната система няма средствата да се бори срещу тези процеси”, казва тя. На пропагандата от Кремъл се гледа просто като на друга гледна точка, обяснява пред "Тагесшпигел"” проф. Димитър Вазов.

След присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. българите очакват стандарта им на живот да се покачи драстично. Това обаче не се случва - парите от Брюксел изчезват мистериозно, а българите се чувстват изоставени. Разочарованието на народа дава място на популистите. Една четвърт от обществото е склонна да вярва на конспиративни теории. Всичко това създава благоприятна среда за пропаганда и дезинформация.

Социалните мрежи са проруски

"Дезинформацията дълго време не беше разглеждана като проблем”, казва Румена Филипова от Института за глобални анализи пред германското издание. По думите ѝ социалните медии в България са огромна проруска екосистема.

Проучвания от последните седмици показват, че отношението на българите към Русия се е променило от началото на войната. Докато преди инвазията в Украйна почти 60% от населението одобряваше руския президент Путин, сега делът им е спаднал почти наполовина – до 30 на сто. Това обаче не е решение на проблема, се казва в публикацията.

Правителството иска да обръща внимание на дезинформацията, обяснява пред германското издание депутатката Александра Милчева. Според нея е особено важно хората да могат сами да отсяват вярната от заблуждаващата или погрешна информация. Министерството на културата работи по план за увеличаване на медийната грамотност. Това обаче би подобрило ситуацията едва в дългосрочен план, казва министърът на електронното управление Божидар Божанов. "Не може да обучаваш хората на медийна грамотност по време на война и да очакваш да проработи за два месеца”, казва той пред "Тагесшпигел”.

България – опитно поле за разпространяване на дезинформации

Преди дни влиятелното брюкселско издание „Политико“ също публикува обширна статия, посветена на руската пропаганда в България. Авторът Боряна Джамбазова се спира на най-популярните опорни точки на Кремъл, радващи се на успех и у нас. В статията, същевременно, се цитират и данни от социологическо проучване, което отчита спад в одобрението за руския президент Владимир Путин.

„Въпреки че заплахата от фалшивите новини е глобална, България се e превърнала в опитно поле за това как подобни дезинформации се разпространяват, предимно без проверка, в Европейския съюз“, пише още авторът.

Руските опорните точки се повтарят от политици, големи медии, анализатори и експерти. В резултат от това, инвазията в Украйна е разделила общественото мнение и е довела до опасения, че демократичните ценности са застрашени.

Цитиран е Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията. Според него част от българите безрезервно вярват в конспиративни теории и са загубили доверието си в традиционните медии. Като конкретни медии и журналисти, разпространяващи тезите на Кремъл, американското издание посочва в-к „Труд“ и Мартин Карбовски.

От изданието са разговаряли с министъра на електронното управление Божидар Божанов, който е подчертал, че не е възможно проблемът да бъде решен само със затварянето на няколко проруски медии. Той е припомнил уязвимостта на България от руската пропаганда – нещо, което е било факт и дълго време преди избухването на войната.

Възприемчива публика за всякакви заговорнически теории

„Политико“ отделя значително място за анализ и на пропагандата във Фейсбук пространството на български. От компанията „Мета“, притежаваща социалната мрежа, са обявили пред изданието, че се борят с дезинформацията, консултирайки се с българската администрация и външни експерти. В същото време министър Божанов се оплаква от липса на чуваемост от страна на Фейсбук и други платформи, когато българските власти са се опитали да ги подтикнат към повече активност при борбата с руската пропаганда.

В по-общ контекст изданието посочва, че свободата на пресата в страната е била подкопавана от години, а малкото останали независими медии водят битка за оцеляване. През призмата на пандемията, създателите на заговорнически теории са намерили доста възприемчива публика в България, коментира още „Политико“.