Българската нишка в аферата „Епстийн“: кой и защо е търсил връзки в София

„Досиетата Епстийн“ разкриват малко познат, но добре документиран български епизод в мрежата на покойния финансист и сексуален престъпник Джефри Епстийн. В центъра му са френският моден агент Жан-Люк Брюнел и довереният посредник на Епстийн – Даниел Амар Сиад, човекът, когото самият Брюнел посочва като негов „сводник“, се казва в разследване на BIRD.

През април 2010 г. Брюнел – собственик на модната агенция Karin Models и дългогодишен сътрудник на Епстийн – установява контакт в София със Сиад. В електронна кореспонденция до Епстийн Сиад докладва, че „момичетата на Брюнел мечтаят за САЩ и Ню Йорк“ – формулировка, която в контекста на разследването се тълкува като част от схемата за набиране и транспортиране на млади жени.

Още по-интересно е повторното появяване на Сиад в София две години по-късно – през октомври 2012 г. В имейл до Епстийн той пише, че се намира в българската столица с мистериозна „Принцеса“, която го е поканила да я придружи на срещи с „правителствени официални лица“. Кои са тези лица, от кое правителство и с каква цел са били срещите – остава неизвестно. В публикуваните материали няма конкретни имена или допълнителни разяснения.

Даниел Амар Сиад се представя като бивш моден фотограф, медиен мениджър на моден телевизионен канал, базиран в Русия, както и като финансов консултант. Френските разследващи, работили по делото срещу Брюнел, са проявявали интерес към него, но по данни от разследването той никога не е бил официално разпитан.

Жан-Люк Брюнел умира през 2022 г. в парижки затвор, докато е под следствие по обвинения в сводничество, трафик и сексуална експлоатация във връзка с аферата „Епстийн“. Именно Брюнел посочва Сиад като ключов посредник на Епстийн и предоставя на разследващите неговите контакти и кореспонденция.

Документите сочат още, че най-малко два полета на български гражданки до Ню Йорк са били платени директно от Джефри Епстийн – факт, който допълнително затвърждава съществуването на българска следа в международната му мрежа.

Любопитен детайл изплува и от стар имейл на Сиад, в който е посочен уебсайт – днес вече неактивен, но запазен в архив. От него става ясно, че става дума за агенцията „Некст Уан“, собственост на Стоян Георгиев Апостолов. Агенцията е работила в партньорство с Karin Models на Брюнел. В публично интервю самият Апостолов признава: „Нашите манекенки ги менажират като компаньонки.“

Дали сводникът на Епстийн действително се е срещал с български държавни представители? Каква е била ролята на „Принцесата“ и какви интереси са били обсъждани? Засега „Досиетата Епстийн“ не дават отговор. Но наличните документи показват, че България не е била просто транзитна точка, а част от по-широката международна мрежа около Епстийн – мрежа, чиито последици продължават да излизат наяве години след смъртта му.