Филм на германската телевизия BR разказва за ужасяващите условия, в които живеят много българи в Мюнхен. „По-зле сме от животните“, казва един от героите в телевизионния репортаж.   „Живеят като кучета, като улични песове, казват самите те. В Мюнхен бездомниците от България са много. Спят под мостовете или в парковете. Някои от тях живеят в баварската столица от над десет години. Работят като надничари срещу жълти стотинки. Сега ни взимат на обиколка из града, за да ни покажат как живеят“, четем в анонса на 7-минутния телевизионен репортаж на Bayеrischer Rundfunk (BR), излъчен във вторник в късните часове, пише Дойче веле.   

Видеото започва с кадър от сградата на "Arbeiterwohlfahrt" - благотворителна организация в помощ на работниците. Там Саваш Тетик съветва български надничари в Мюнхен. В много от случаите става дума за хора, чието единствено притежание са дрехите на гърба им. „В България имам къща и имот. Ако там имах работа и пари, никога нямаше да дойда да живея тук“, казва Стефан Янков пред камерата на BR.   „Вижте, при нас в България приемаме добре чужденците. А тук не се отнасят добре към нас. Никой не ни помага. Тук живеем по-зле от животните. И аз искам да живея като нормален човек. Да работя, да се храня, да се къпя“, оплаква се българинът и разказва, че от 20 дни не си е сменял чорапите. 

 Стефан Янков говори на турски - както повечето от българските герои в този репортаж. Някои от тях живеят от 15 години на улицата. „Представете си само: хора, които работят по цял ден, по строежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата. Или ако имат късмет, в някой автомобил. Те нямат жилище, в което да се приберат, а на следващия ден трябва отново да станат в 6 сутринта и да отидат на работа“, казва Саваш Тетик.  

Ангел Дамянов показва на журналистите мястото, където е спал последната нощ - на открито под дъжда. „Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм гражданин на ЕС, работя и плащам данъци в Германия. Нормално ли е да спя тук? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел да ми отговори на този въпрос“.   

Бюлент Кюлюкчю, който също е част от режисьорския екип на театралния пърформънс “Tagasyl“, се надява, че покрай тяхната инициатива повече хора ще узнаят какви мъки изживяват българските надничари в Мюнхен. „Надявам се, че Баварската казарма ще отвори целогодишно. Там има легла за тези хора. Но просто не ги пускат вътре“, казва Кюлюкчю пред камерата.   

В края на филма репортерите отвеждат зрителя до Райхенбахбрюке - мост, под който нощуват много хора от България. Преди време този импровизиран лагер е бил подпален от непознати лица. „В тази нощ бях просто разбит от работа. Спях като пън. А беше избухнал силен пожар. Добре, че синът ми ме измъкна от този кошмар. Всичко, което имах, изгоря. Всичко!“, разказва Георги Лазаров.   „Отгоре на моста - туристи и купонджии. А долу - мизерия. Тези хора работят и плащат данъци, но са принудени да живеят като улични кучета“, се казва в края на репортажа на BR.