22 Септември, 2026

Български учен със световно признание от Станфорд – разработва хапче против стареене

Проф. Милен Георгиев, снимка: БНР

Неговата работа е съсредоточена върху дълголетието и стареенето. "Със сигурност това е допринесло значително за класацията, защото темата е изключително важна в световен план." - смята ученият.

Български учен от Центъра за върхови научни постижения в Пловдив е сред топ 1% от най-добрите учени в света, според класация на Станфордския университет. Това е професор Милен Георгиев – ръководител на научни структури в Центъра по растителна системна биология и биотехнология и БАН. Неговият екип е подготвил документи за патентоване на хапче против стареене, предаде БНР.

В дисциплината "Биотехнологии" Станфордският университет отличава през тази година изследователи от САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Индия, Япония, Израел, Швейцария, Сингапур и други. Проф. Милен Георгиев е първият български учен, удостоен с признанието да е в топ 1% в тази категория.

"Имам един изключително силен екип, който допринася за това", казва той. 

Неговата работа е съсредоточена върху дълголетието и стареенето.

"Със сигурност това е допринесло значително за класацията, защото темата е изключително важна в световен план." - смята ученият.

Преди месеци професор Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент.

"Нашето желание е да преминем процедурата в по-експресен формат, който е позволен, и до края на годината да имаме така нареченото хапче за дълголетие. А също и да обявим какъв е видът мед, защото знам, че това е интересно за всички – всеки пита. Това, по което имаме напредък, е един растителен козметичен продукт, за който в момента провеждаме изпитване с доброволци, свързано със забавянето на стареенето на кожата." - поясни той.

Сподели:
Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория

Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория

Изображението в центъра на пръстена също дава важна следа. Според Бонешо то наподобява съдове тип каликс кратер, срещани върху други еврейски предмети от I и II век.

Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва

Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан

Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма

Коментари (0)