"Българските оръжейни компании отдавна са трън в очите на Кремъл", пише швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" в обширна статия за боеприпасите, произвеждани в Розовата долина в България. Дойче Веле (dw) я представя с известни съкращения'

***

Присъствието на "Арсенал" в малкия град Казанлък, разположен на 170 километра от София, е повсеместно, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Освен че спонсорира културния център, повечето спортни клубове и ФК Розова Долина, "Арсенал" осигурява и работа на около 8000 души. 

През есента броят на служителите на "Арсенал" бе увеличен с 1000 души. Търсят се и още хора. Заплатите започват от 1400 лева, което е добре за България, казва пред НЦЦ Борислава, която работи в едно кафене в центъра на града. Служителите на "Арсенал" получават и ваучери за пазаруване на стойност 200 лева, както и редовни бонуси, добавя тя. "Моят зет наскоро започна работа във фабриката. Но аз предпочитам да продавам торти, отколкото да сглобявам оръжия", споделя сервитьорката.

Ръстът в търговията с оръжия помага на целия регион

"Арсенал" не е единственият военен завод в района, отбелязва швейцарският ежедневник. Само на 50 километра западно от Казанлък се намира Сопот, където е и ВМЗ. Причината за тази концентрация е топографска - Розовата долина е място, което лесно се отбранява. Когато заводите на "Арсенал" са преместени в района преди около 100 години, възможността за защита е била изключително важна. 

Розовата долина е кръстена на втория най-важен икономически отрасъл в района - продукцията на розово масло, разказва по-нататък НЦЦ и посочва, че именно поради това в журналистическите материали за Казанлък и околията често има препратка към американската рок група Guns N' Roses.

Но докато производството на оръжия отбелязва ръст, в сферата на розовото масло се оплакват от липса на берачи. "Срещу "Арсенал" нямаме шанс като работодател", казва Павел Адамов. Почти никой не иска да бере рози срещу 35 лева на ден. И все пак той посочва пред швейцарското издание, че когато "Арсенал" e добре, и целият регион е добре. А в момента оръжейната индустрия в страната се развива успешно: според прогнозите, експортът през 2022 година е между 1,5 и 3 милиарда евро. През 2021 той е бил едва 650 милиона. 

Не само боеприпасите по съветски стандарт са от значение

Причината за този подем е войната в Украйна. Българските компании произвеждат нещо, което е от изключително значение за продължаващите сражения в Донбас - боеприпаси. Тази индустрия датира от времето на социализма, когато България е произвеждала повече патрони от Полша, Румъния и Чехословакия взети заедно, отбелязва НЦЦ. 

ЕС знае колко голям е потенциалyt на България. Затова и през март еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон посети няколко военни предприятия, сред които и ВМЗ-Сопот.

Повечето български фирми произвеждат все още по стандартите на Варшавския договор, отбелязва швейцарското издание. Тези оръжия са с друг калибър, различен от използваните в НАТО. Поради това боеприпасите не са съвместими.

България изнася в над 50 държави, като важен пазар е Близкият изток, където се използва съветска, съответно руска техника. 2017 година например, когато се водеха най-сериозните боеве със Ислямска държава, беше най-силната за износа на България. До началото на войната в Украйна. Украинската армия все още разполага с големи запаси от съветска оръжейна техника и разчита на тези боеприпаси.

Но мунициите по натовски стандарт придобиват все по-голямо значение. "За нашите компании е от интерес да станат част от европейската верига за доставки", казва министърът на икономиката Никола Стоянов пред НЦЦ. "За това преустройство обаче са необходими значителни инвестиции", обяснява той. За целта в момента се водят преговори с компании в Германия, Франция и САЩ. "Имаме ниски данъци, сравнително ниски заплати и голям опит в индустрията. България е привлекателно място", допълва Стоянов. 

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията дава и конкретен пример: производствената цена на един куршум за 30-милиметрова картечница струва 150 долара на Запад и 30 долара в България. "Българските компании не произвеждат високотехнологични продукти. Но при солидните консумативи сме много конкурентоспособни", обяснява той. 

"Розите са по-романтични от оръжията"

Компанията ЕМКО на Емилиян Гебрев е започнала преди няколко години да произвежда муниции по стандарт на НАТО. И със съответните инвестиции може да увеличи това производство, обяснява той в писмен отговор на въпросите на НЦЦ.

Българските оръжейни компании отдавна са трън в очите на Кремъл, отбелязва изданието. Авторите припомнят за отравянето на Гебрев през 2015 година, както и честите експлозии и трудови злополуки в предприятията му напоследък. Вероятно това е една от причините, освен наследената от съветско време традиция на потайност, този отрасъл да е много затворен, а работещите в него да избягват да говорят с медии. Както и фактът, че темата с доставките на оръжия продължава да е спорна на политическо ниво. 

Журналистите от НЦЦ не успяват да проведат много от интервютата, за които пращат запитвания. Включително кметицата на Казанлък отказва да отговори на въпросите им и им препоръчва по-добре да разгледат розовите полета. "Розите просто са по-романтични от оръжията. Аз също предпочитам да говоря за цветя", казва производителят на розово масло Адамов пред швейцарския вестник.