Георги Коритаров, "Свободна зона", Тв Европа

След новината за удължаване на мерките, беше представена една оптимистична новина – че български медицински екипи били близо до разработването на лекарство срещу коронавируса. Слушайки информацията, се чудех на какво ми напомня, защото приличаше на нещо много сериозно. В смутната представа какво е то не можех да се ориентирам – на някаква оптимистична новина, която ни беше донесла радост и оживление, или на новина, която беше представена като оптимистична, но в крайна сметка предизвиква смях. 

Сетих се за други оптимистична новина, че България много скоро ще спечели битката за построяване на завод на Фолксваген, ще имаме сериозна инвестиция, която ще подпомогне икономиката ни, ще открие нови работни места и ще създаде облика на нова инвестиционна перспектива.

Общото между завода на Фолксваген и лекарството срещу Covid-19 е

бъдещето време, което е особена политическа категория на бъдеще несбъдваемо време. Нито се случи построяването на завода, нито пък имаме основание поради изпреварващия оптимизъм да му се доверяваме. Поднасянето на „радостни новини“ нима не е инерция от онова време, когато  предстоеше да преминем към нова фаза на социализма – от развит към зрял, от едно ниво жизнено равнище към друго, докато рухна системата? 

Нима стремежът да се инжектира изкуствен оптимизъм не е проява на онази политическа или управленска паника, която няма как да не те обхване, ако виждаш, че светът около теб става все по-непредсказуем, а провалите стават сякаш повече заради непредсказуемостта на основния проблем с Covid-19 и поради тази причина се чудиш как да зарадваш хората. Може би много скоро ние ще открием първи и единствени в света лекарство, ще ни дават за пример като държавата със своя талант и умения е постигнала резултат. Всичко това е в бъдеще време.

Нещо като онова „бъдеще време“ през 2001 г., когато един републиканизирал се бивш цар ни увери, че пословичното българско трудолюбие само за 800 дни ще преобрази животът ни. Минаха десетки пъти по толкова и животът ни не само, че не се е преобрази според оптимистичното внушение, а си дойде там, където му е мястото в България. Много ми се иска някой ден

т.нар. оптимистична новина да звучи по-различно 

можем да ви съобщим с огромно удовлетворение, че екип от български медицински специалисти разработи успешно, експериментира и официално се подготвя да въведе лекарство срещу коронавирус. Т.е., не да съобщаваш новината в бъдеще време, а когато вече е факт. Това ще е показател за истинско пораснало европейско самочувствие, липса на комплекси и за професионализъм. В момента обаче оставаме с оптимизма, че ако всичко върви добре, няма поройни дъждове и бури и сме в добро настроение, можем да дочакаме нещо оптимистично.