Балтийските Министрите на отбраната на прибалтийските държави предупреждават, че прекратяването на огъня в Украйна рязко би увеличило заплахата за сигурността в региона, тъй като Русия продължава напред с плановете си за превъоръжаване и предислоциране на войски към североизточния фланг на НАТО.

В материал на Financial Times се изтъква, че  Естония, Латвия и Литва са загрижени, че Москва няма да спре до Украйна и отбелязват, че Кремъл вече е очертал планове за увеличаване на военното производство и разполагане на допълнителни войски по външните им граници с Русия.

„Всички разбираме, че когато войната в Украйна бъде спряна, Русия ще преразпредели силите си много бързо. Това означава, че нивото на заплаха също ще се увеличи много бързо“, казва естонският министър на отбраната Хано Певкур пред изданието.

Подобно изявление направи и министърът на отбраната на Литва - Довиле Шакалиене, по време на скорошно посещение в Обединеното кралство: „Нека не си правим илюзии. Нека не се заблуждаваме, че Русия ще преустанови агресията си след Украйна. Русия ще използва времето след прекратяването на огъня, за да ускори военното си производство и боеспособност. Те вече имат огромна, боеспособна армия, която ще става още по-голяма.“

По изчисленията на Певкур от 600 000 руски войници, които в момента се оценяват в Украйна, 300 000 ще бъдат предислоцирани другаде.

„Тези хора няма да се върнат по родните си места в  Русия, за да жънат царевица или да правят нещо друго, защото заплатата, която получават в армията, е пет до десет пъти повече от това, което биха могли да получат в родния си град“, отбелязва той.

Балтийските държави са особено обезпокоени от мащабните военни учения "Запад", които ще се проведат близо до техните граници в Русия и Беларус тази есен. Подобни учения симулират конфликт със страни от НАТО и включват десетки хиляди войници, танкове, самолети и артилерия.

Страните от източния фланг на НАТО, включително Полша и Румъния, заявиха, че не могат да се ангажират с разполагане на войски в Украйна за сметка на собствената си сигурност. Те също така изразиха колебливо отношение срещу прехвърлянето на войски на НАТО от техните страни за формиране на мироопазващи сили в Украйна.

„Не можем да застрашим сигурността на източния фланг на НАТО. Не можем да попаднем в капана  нашите сили да бъдат закотвени по някакъв начин в Украйна. Тогава ще имаме сериозни рискове за сигурността и опазването на нашите граници“ подчертава Певкур.

По-рано президентът на Литва Гинатас Науседа заяви, че страната му се готви за евентуална руска офанзива срещу страните от НАТО до 2030 г. 

Германското разузнаване също отбеляза, че Русия може да е готова за голяма война с НАТО до края на десетилетието.

В същото време ръководителят на полското Бюро за национална сигурност генерал Дариуш Луковски изтъкна, че в случай на война с Русия Полша ще може да издържи само една-две седмици, когато ще й свършат боеприпасите. В същото време страната ще има достатъчно от някои видове оръжия само за 5 дни.

Превод: Faktor.bg