Балтийските страни са слабото звено, където Путин може да тества решителността на НАТО

Сигурността на прифронтовите държави в НАТО сега зависи от войната, която Русия води в Украйна. В региона нараства опасността, че Владимир Путин може да тества решимостта на НАТО чрез провокации или дори с директно нападение над балтийските страни, пише в своя статия Financial Times, цитирано от УНИАН.

„С вълна от предупреждения за възможна руска атака срещу НАТО през следващото десетилетие бяха белязани последните месеци. Поразителното е, че не само Вилнюс, Рига и Талин алармираха за тази заплаха, но и министри в Стокхолм, Берлин и Лондон, като всички намекнаха за възможна конфронтация от две до осем години.  Регионалните лидери виждат трите балтийски страни - с тяхната малка територия и тесни сухопътни връзки с останалата част от НАТО, като място, където един войнстващ Путин може да се опита да тества единството на алианса и да реши проблема чрез дестабилизиращи провокации или дори чрез директна военна атака", пише изданието.

Тези притеснения се засилват от перспективата Доналд Тръмп да се върне в Белия дом след президентските избори в САЩ. Русия може да използва управлението на Тръмп, за да покаже, че НАТО е напълно разделено,  което се отнася и до  балтийските държави“, казва Янис Казоцин, бивш съветник по националната сигурност на Латвия и бивш ръководител на Латвийската служба за външно разузнаване.

Казоцин вижда два възможни сценария за развитие на събитията в близко бъдеще. Първият е, ако Русия постига успех в Украйна и се опитва да се възползва от отслабения Запад. „Начинът да направим това е бърз coup de main (изненадваща атака) в балтийските страни, последвана след това  ядрена заплаха“, посочва той.

Вторият сценарий: ако Украйна и западното единство издържат, тогава Русия може да се опита да отклони вниманието, използвайки  провокации, като и десетки възможности за хибридни атаки -  от саботажи и убийства, до мощна агитация сред  местното рускоезично население.

В същото време балтийските страни сега имат по-голяма сигурност, отколкото са имали от векове, благодарение на членството си в НАТО.

„Само преди няколко години планът на НАТО да защити трите балтийски страни се свеждаше до това първо да позволи на Русия да ги окупира и след това да отблъсне масово руските военни в рамките на няколко месеца. Днес стратегията е да се защити всяка педя земя от територията на НАТО, като не позволи на руските нашественици да унищожават градове, както направиха в Украйна. А това би направило руската атака непосилно трудна и скъпа задача“, пише FT.

В същото време Томас Джермалавичюс, изследовател в Международния център за отбрана и сигурност мозъчен тръст в Талин, отбелязва, че балтийският регион сега се чувства особено уязвим.

Той отбелязва, че двете гаранации в балтийската политика за сигурност след обявяването на независимостта - никога повече да не бъдат окупирани и никога повече да не се бият сами, са под сериозна заплаха. Първо, мащабът на руската офанзива в Украйна показва, че съюзническите сили, разположени в региона, не са достатъчни, за да сдържат Москва, а Западът е твърде бавен, за да отговори на агресията на Путин. Второ, войната в Украйна фокусира вниманието към продължаващите разногласия между прифронтовите държави и членовете на НАТО, които са далеч по-назапад относно истинското естество на руската заплаха.

„Ако алиансът и съюзниците се обединят и консолидират, а този процес в много отношения тече,  мисля, че ще излезем от тази патова ситуация с доста по-малко усилия“, казва Ермалавичюс.

Превод: Faktor.bg