През тази година българските правоохранителни органи са идентифицирали 165 “финансови мулета” - лица, които прехвърлят незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, срещу определена комисиона, пише "Сега". Установени са и 20 лица, които набират такива посредници, съобщиха от Асоциацията на банките в България. Тези лица имат ключова роля при изпирането на пари, придобити чрез широк спектър измами - от телефонни измами през фишинг измами с имейли, които имитират реално съществуващи сайтове, измами в електронна търговия, подмяна на сим-карти, социално инженерство и др.

Отделно идентифицирани са и 102 жертви от престъпната дейност. Тазгодишните данни за този тип финансови престъпления са три пъти повече в сравнение с миналата година, посочват от банковата асоциацията. Оттам уточняват, че с помощта на банките в страната тази година са установени 358 неправомерни транзакции като са предотвратени щети за над 100 хил. евро.

Данните за България са част от по-широка кампания срещу схемите за изпиране на пари и наемане на "финансови мулета", която се провежда вече девета година от финансови институции и правоохранителни органи от 26 държави. Глобалната кампания е организирана от Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол, а партньор е Европейската банкова федерация, на която АББ е член.

Общо в ЕС тази година са установени 10 759 лица „финансови мулета“ и 474 лица, които ги набират – двойно повече от миналата година, като действията на правоохранителните органи са довели до арестите на 1 013 лица, според данни на Европол. В хода на кампанията са инициирани 4 659 разследвания. Повече от 2 800 банки и други финансови институции и компании за компютърни технологии спомагат за докладването на над 10 736 неправомерни транзакции, довели до загуби на стойност 100 млн. евро, в които са използвани „финансови мулета“, предотвратявайки щети за 32 млн. евро.

Според статистика на Европол в 95% от случаите “финансовите мулета” се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари.

За набиране на “финансови мулета” се използват различни схеми, например, сайтове за запознанства, чрез които престъпниците се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства, предупреждават от Асоциацията на банките в България. Също така, чрез постове в социалните мрежи с примамливи предложения за работа, гарантираща лесно и бързо забогатяване, се цели привличането на вниманието на студенти и млади хора. Престъпниците са все по-изобретателни, като често пъти се възползват от реално съществуващи събития, за да направят предложенията си да изглеждат по-достоверни. Те имат за цел да привлекат представители на най-уязвимите групи, които имат нужда от парични средства – студенти, хора, които са загубили работата си и други. Често пъти те използват и информация за набелязаните от тях лица, с която са се сдобили чрез социалните мрежи.

Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като “финансови мулета”, да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях.

Банковият сектор в България сътрудничи активно с правоохранителните органи за предотвратяването и разкриването на финансови престъпления, свързани с изпирането на средства, придобити от незаконна дейност. Банките имат строги правила и изисквания, чрез които идентифицират своите клиенти, посочват от асоциацията.