В началото на кампанията за президентските избори на 14 ноември безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Това сочат резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от агенция "Барометър".

Въпреки заявената за Радев подкрепа от анкетираните (44,8%), малко вероятно е да му гарантират преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка.

На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБ,  успява към момента да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва, че има потенциал, който при добра кампания може да създаде сериозна интрига по време на президентския вот.

Стабилно на третото място е Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти. Той очаквано успява да консолидира вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2%.

Лозан Панов остава далеч назад с 6,8%, въпреки че, градската десница от "Демократична България" му гласува големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде и заради неговото вице Мария Касимова-Моасе. А теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.

Интересен ще е двубоят между кандидатите на патриотичните формации, като оспорвана е надпреварата между кандидата на ВМРО – Милен Михов и на "Възраждане" – Костадин Костадинов, който е преминал през всички националистически формации преди да създаде своята партия. В началото на кампанията кандидатът на ВМРО води с 3,0% срещу 1,9% на Костадинов.

Почти винаги българският избирател е по-изкушен да даде предпочитанията си за мажоритарен кандидат. Президентските избори са именно такива – изборът е измежду познати, утвърдени в общественото пространство личности, затова и генерират много по-голям обществен интерес от парламентарните, съответно и по-висока избирателна активност.

Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.