Уолтър Клемънс

Тоталитарната ос е по-крехка, отколкото изглежда. Сирийският Башар Асад получи убежище в Москва, поне засега, но къде ще избяга президентът на Русия, когато кръгът му от съмишленици реши, че специалната военна операция всъщност е била лоша идея?

Капо ди тути капи ва Кремъл е подкупил по-малките мафиоти в Москва, за да си осигури тяхната подкрепа, но те могат да решат да го изхвърлят от потъващия кораб, когато войната изчерпи войските и икономическата си мощ. И двете страни в украинската война са изтощени, но Киев е подкрепен от други държави, чийто общ БВП е над 10 пъти по-голям от този на Русия. Американската и украинската военна технология, подпомогната от изкуствения интелект, неутрализира много от руските безпилотни самолети и ракети, както и тези, предоставени от Иран и Северна Корея. И както показва падането на Асад, слабостта се крие зад фасадата на диктаторска сила.

Путин би могъл да се оттегли в някой отдалечен район на най-голямата държава в света, но сигурността му не е гарантирана в страна, където хиляди семейства негодуват срещу загубата на 700 000 синове или бащи, осакатени или инвалидизирани в мелницата за месо при нападенията срещу Украйна. Дворците на Путин на Черно море и в близост до Москва вероятно са твърде близо до потенциалните убийци (не на последно място високо ефективните убийци на Украйна), за да осигурят спокойно убежище.

Капо ди тути капи може да помоли барона си в Минск за тихо гнездо в Беларус, но страната е опасно близо до Полша, както и до Украйна. По този въпрос точно под повърхността кипи силно несъгласие, което може да измести предполагаемия другар на Путин - президента Александър Лукашенко.

Путин би могъл да потърси отдих и в Техеран, но бъдещето на Иран също изглежда рисковано. Внезапната сирийска революция е катастрофа за Техеран, но тя е само последната в дълъг списък. Клиентите на Иран в Ливан, Газа и Йемен претърпяха сериозни загуби. Много иранци, които отдавна са враждебно настроени към управлението на аятоласите, може да се почувстват заредени с енергия от поражението на сирийската диктатура. Иранците, които срещнах, пътувайки из голяма част от страната, са чувствителни хора, които със сигурност се срамуват от помощта на правителството си за избиването на украинци. Те не биха приветствали водещия касапин Владимир Владимирович.

Възможно е Путин да потърси убежище в Китай, където негов близък или най-близък приятел също е Капо ди тути капи. Но за Москва би било неудобно да се обърне към старшия партньор в съвместната китайско-руска кампания срещу американския империализъм. Освен това Си Дзинпин може и да не го иска. Пекин не търси още един източник на конфликт с Белия дом на Тръмп.

Възможна ли е Индия? Ню Делхи с удоволствие се сдобива с огромни количества руски петрол на изгодни цени, но все пак се опитва да избегне вземането на страна от Москва или Вашингтон. Малко вероятно е министър-председателят Моди да разпъне килимче за добре дошъл на лидер, издирван от Международния наказателен съд (МНС).

Друг скъп приятел на Путин е Ким Чен Ун. Той не се интересува от международното мнение и не би се притеснил от гостуването на Путин. Присъствието на бившия руски президент дори би могло да бъде представено пред севернокорейската общественост като поредната победа на режима на Ким. За Путин обаче това би било унижение в страна, която повечето руснаци смятат за по-деспотична и изостанала от своята, и чийто непоследователн владетел така или иначе може да промени мнението си.

Далеч и твърде близо до Гуантанамо, Куба би могла да бъде добро място за пенсиониране. Като човек, който обича да лови риба и да се плиска във вълните, Путин би могъл да вземе със себе си ключовете от много сметки, в които вероятно се съхраняват няколко милиарда долара. Кубинските военни и сили за сигурност защитават ръководството от десетки заговори на янките в продължение на 65 години, със сигурност биха могли да защитят Путин и неговото обкръжение?

Много ясно, че това е по-добър вариант от Беларус, Иран или Северна Корея. А ако старото приятелство с „Доналд“ се завърне, посещението в Мар-а-Ладо може би някога ще бъде на дневен ред./ БГНЕС

*Анализ на Уолтър Клемънс, сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“ в Харвардския университет и почетен професор в катедрата по политически науки в Бостънския университет. Клемънс е автор на книгата "Кръвни дългове“: Какво дължат Путин и Си на своите жертви (2023).