Миналото лято, аз отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Тези закони са много добри – почти най-строгите в Европа. Но в два отделни случая предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Това каза пред БНР американският финансист професор Стив Ханке.
„Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно“, обясни бившият съветник на президента Петър Стоянов, който е работил за въвеждането на валутния борд у нас и се смята за негов баща
„Благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“. Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ“, каза Ханке.
На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори: „Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година“
Не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008г., твърди финансистът. „Не мисля, че може да се прави сравнение. Всъщност, кризата от 2008 - 2009 година започна от политическата класа и централните банки – по-точно Американския централен резерв и Европейската централна банка. Политическата класа тогава се опита да се защити, като хвърли вината на банкерите, които не отвърнаха адекватно. Не казвам, че банкерите са ангели, но на тях вече се приписва дори и дъждовното време навън. Българският контекст обаче е съвсем различен. Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране“, обясни той.
„Има и още един любопитен въпрос, който може би никога няма да се разкрие. Според обвинението на прокуратурата, Цветан Василев е нареждал на касиера на банката да му дава милиони евро в брой. Въпросът е чии са били тези пари. И за какво ги е похарчил Василев. Според съобщеното, около 206 милиона лева са изтеглени от декември 2011 до юни 2014 г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е невъзможно да бъдат проследени. Парите, разбира се са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой“, каза още той.
Ханке не е убеден, че КТБ е системна банка – твърде е голяма, за да бъде допуснато да фалира, защото в нея са парите на много държавни институции и това ще навреди сериозно на цялата икономика.
„Нямам категорично мнение, защото още не разполагаме с окончателния доклад на одиторите. Ако имах одита пред себе си, щях да съм по-конкретен. Но по принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира“, препоръча финансистът.
При фалит, сенчестите фирми няма да останат в сянка, коментира той. „Те няма да могат да останат в сянка, ще трябва да излязат на светло. Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там – валутният борд е в Управление „Емисионно“ на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално“, заяви той.
Ханке коментира и решението на сегашния президент Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор като лоша идея. „Мисля, че идеята е лоша. Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво! На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“, аргументира се той.
„Не знам дали е прав. Очевидно, че в управление „Банков надзор“ са направили голяма грешка, защото са оставили КТБ да продължи да се разраства и дори са й позволили да се слее друга, френска банка, само седмици преди цялата криза да се случи. В това време нещо някъде е ставало. Нещо се е случвало. Според мен обаче, когато направиш грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато. Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там? Кажете го на някой обикновен гръцки гражданин“, добави финансистът.
КТБ може и да има достатъчно пари да изплати депозитите до 100 000 евро на хората, кометира Ханке. В писмо до Брюксел, финансовият министър и управителят на БНБ твърдят, че не може да има предсрочно изплащане на гарантираните влогове, защото в гаранционния фонд няма да се съберат достатъчно средства, дори и да се принудят частните банки да внесат още пари в него.
„Съгласен съм, че на този етап не трябва да карат насила другите изрядни банки да внасят във фонда за гарантиране на депозитите. Не защото ще дестабилизира банковата система – това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа. Отново казвам – според мен първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави. Това не означава непременно, че депозитите на вложителите до 100 000 евро няма да се върнат. Може да се намерят достатъчно активи и средства в банката, за да им се плати“, смята Ханке.
