Земетресение с магнитуд 5,8 е ударило Турция и продължило 50 дни, но никой не го усетил, твърди ново проучване, цитирано от в. “Дейли мейл”. Тектонският феномен, известен като “бавно приплъзване” или “бавно земетресение”, настъпил през лятото на 2016 г. на няколко километра южно от Истанбул, но жителите останали в пълно неведение.

Трусовете са често срещани в района на Истанбул, защото градът се намира във високоактивен разлом. Катастрофални земетресения се случват, когато две тектонски плочи се плъзгат в противоположни посоки по протежение на разлома и след това внезапно се приближават. Бавните трусове обаче обикновено се регистрират в много по-стабилни райони около разлома. За разлика от типичните земетресения бавното приплъзване включва много по-постепенно движение по протежение на разлома. То може да освободи подобно количество енергия, но за по-продължителен период от време. Не се усещат обаче разрушаващите сеизмични вълни, които нормално бихме очаквали. Въпреки това бавните трусове създават смущения в горния слой на почвата, които могат да бъдат изследвани.

През 2016 г. линия на разлом, преминаваща под Мраморно море, се приплъзва, което довежда до бавно земетресение. Група изследователи поставя измервателни уреди в района, които случайно регистрират труса, продължил над 2 месеца. Уредите измерили бавното деформиране на скалите около себе си. Веднага след като учените разбрали какво да търсят, те открили бавни приплъзвания в близост до зони на субдукция в целия свят.

“Случаите на бавно приплъзване са много чести и през повечето време са безвредни”, каза пред “Нешънъл Джиографик” Лусил Брухат, парижка изследователка по физика на земетресенията. “Добра аналогия за това е усещането, когато някой ходи по дървен под на горния етаж. Не можем да го видим, но можем да проследим движението по звуците от скърцането на дървесината”, казва тя.

Най-дългото бавно приплъзване, което някога е било регистрирано, е в Аляска, пише "24 часа". Трусът с магнитуд 7,8 продължил 9 години. Изследванията сочат, че подобни явления могат да помогнат да се предскажат опустошителни земетресения в бъдеще. Най-голямото регистрирано земетресение в Япония, последвано от цунами през 2011 г., бе предшествано от бавно приплъзване в същия район. Според експерти именно то може да е предизвикало труса.