ББР: В България проблемът не е недостигът на капитал, а отсъствието на механизми, чрез които той да заработи
Това заяви Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, по време на 6-ото издание на най-големия форум в Централна и Източна Европа, посветен на устойчивото развитие и зелената трансформация „Green Transition”
В България проблемът не е недостигът на капитал, а отсъствието на механизми, чрез които той да заработи. Това заяви Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, по време на 6-ото издание на най-големия форум в Централна и Източна Европа, посветен на устойчивото развитие и зелената трансформация „Green Transition”.
Според него, дългосрочният икономически растеж е невъзможен без ефективно насочване на вътрешните капитали към продуктивни инвестиции, а ББР може да бъде инструментът, чрез който това да се случи.
„В продължение на години страната ни разчита на два двигателя на растежа – европейските средства и банковото кредитиране. Нито един от тях обаче не е достатъчен за следващия етап от развитието на страната“, заяви Арабаджиев.
По думите му, недостигът на средства за енергийна инфраструктура, регионално развитие, модернизация и дигитализация може да бъде компенсиран чрез насочването на частни капитали в тези процеси.
Изпълнителният директор на ББР поясни, че домакинствата у нас разполагат със значителен финансов ресурс, който при наличие на подходящи инструменти може да подкрепи развитието на националната инфраструктура. Допълнително, пенсионните фондове управляват средства в размер на над 15 млрд. евро.
Създаването на специален инвестиционен фонд на национално ниво, с участието на Българската банка за развитие, може да насочи частните инвестиции към изграждането на стратегическа инфраструктура в страната.
Арабаджиев даде пример с Фонда „Три морета“ (Three Seas Initiative Investment Fund – 3SIIF), който при 10 млн. евро вноска на страната ни успява да привлече инвестиции в размер на 200 млн. евро, с ефект върху българската икономика от над 2,67 млрд. евро за 15-годишен период. Допълнително, ще бъдат подкрепени над 4000 работни места годишно и ще бъдат генерирани над 622 млн. евро данъчни приходи.
„Подобен национален фонд ще ускори публично-частните партньорства за модернизация и изграждане на необходимата инфраструктура. Чрез привличането на частни и институционални инвеститори ще се постигне висок ливъридж на вложените средства, което от своя страна ще намали натиска върху държавния бюджет“, допълни още той.
Още от Бизнес
Мартин Димитров: Гълъб Донев и Росица Велкова пак говорят за нереални дефицити - както през 2022 г.
"Не става с вайкане, правителството трябва да представи план", категоричен е депутатът
Пеканов: Правени са "статистически фокуси" заради еврозоната, не става дума за "фалшиви данни"
Докладът на ЕК за дефицита оценява текущото състояние, както и това, което заварихме от последните 4 години и направените грешки
БНБ наля 281 млн. евро в хазната – спасителен пояс за растящия дефицит
Макар преведените средства да не могат самостоятелно да компенсират бюджетния недостиг, те осигуряват допълнителна ликвидност за държавния бюджет и подпомагат управлението на публичните финанси