Беларуска опозиция предаде на Киев доклад за подготовката на Лукашенко за война

Представители на беларуската демократична опозиция са предали на министъра на външните работи на Украйна Андрий Сибига подробен доклад, който според тях свидетелства за системна подготовка на самопровъзгласилия се президент Александър Лукашенко за пряко участие във войната срещу Украйна.

В документа, изготвен от Обединения преходен кабинет на Беларус (ОПК), са посочени осем ключови признака на милитаризация на страната и прехвърляне на нейната инфраструктура на военни релси.

Заместник-председателят на ОПК Павел Латушко подчертава, че режимът е предприел значителни законодателни, икономически и стратегически мерки, които показват подготовка за евентуално въвличане на беларуската армия в бойни действия.

Сред основните доказателства в доклада се посочва легализирането на т.нар. „превантивни удари“ в новата военна доктрина, приета след отказа на Беларус от неутралния и безядрен статут. Според опозицията документът позволява използване на сила при непосредствена заплаха по границите и изпращане на войски извън пределите на държавата.

Успоредно с това се наблюдава мащабно разгръщане на военни сили. От 2022 г. насам броят на военнослужещите по договор е нараснал с около 50%, създава се Южно оперативно командване по украинското направление, въведени са SMS-повиквателни, а също така е разрешено мобилизирането на затворници.

Освен това военните разходи са се увеличили петкратно за последните четири години, а военно-промишленият комплекс на страната е интегриран с руския.

Анализаторите на ОПК обръщат внимание и на засилената интеграция с армията на Русия. Това се изразява в постоянното присъствие на руски подразделения, разполагането на тактическо ядрено оръжие и ракетни комплекси „Орешник“, както и участието на инструктори от ЧВК „Вагнер“ в обучението на беларуски военнослужещи.

По границите с Украйна и страните от НАТО продължава изграждането на отбранителни линии, а транспортната инфраструктура се модернизира за нуждите на тежката руска военна техника.

Признаци на подготовка се наблюдават и в гражданския сектор. Министерството на здравеопазването е утвърдило строги инструкции за сортиране на ранени, в Минск са проверени хиляди бомбоубежища, а задължителните резерви от нефтопродукти са удвоени.

Нови правителствени постановления позволяват също така принудително формиране на военни автомобилни колони от граждански транспорт на предприятия по време на непрекъснати военни учения, които според опозицията се използват за скрито уточняване на мобилизационните списъци.

На фона на тези заплахи украинската страна предприема ответни мерки за сигурност. По-рано президентът Володимир Зеленски заяви, че е регистрирана специфична активност по границата и опити на Русия да въвлече Минск в пряка конфронтация, включително чрез планове за ракетни и дронови удари и евентуални операции по направлението Чернигов–Киев.

В отговор на прехвърлянето на руски ядрени боеприпаси в Беларус по време на съвместните майски учения, Службата за сигурност на Украйна е засилила контрадиверсионните проверки в северните райони на страната.

Заплахата от беларуско направление

Поради опасенията от постепенното въвличане на режима на Лукашенко във войната, Украйна продължава да укрепва отбранителните си позиции по границата с Беларус.

Според британското издание The Guardian към момента няма преки признаци за подготовка на ново настъпление от беларуска територия. Въпреки това украинското ръководство допуска, че Москва може да превърне съседната държава в плацдарм за засилване на натиска върху Украйна и европейските страни.

Междувременно военният експерт и бивш служител на СБУ Иван Ступак смята, че ултимативното искане на Зеленски за демонтиране на ретранслаторите в Беларус е поставило Лукашенко пред труден избор между пълната зависимост от Русия и възможен отговор от страна на Украйна.

По думите му беларуският лидер за първи път се оказва в толкова сложна ситуация, тъй като по различни оценки около 70% от беларуската икономика е зависима от Русия. Кремъл е способен във всеки момент да блокира работата на ключови предприятия – от нефтопреработвателни заводи до многобройни компании, финансирани от Русия.

Според Ступак между 200 и 250 предприятия от беларуския военно-промишлен комплекс работят изцяло по руски поръчки и с руски средства, което гарантира заетостта на значителен брой хора в страната.