Разработката на Халзен е свързана с огромната детекторна система IceCube, изградена дълбоко под леда на Антарктида, която регистрира неутрино - субатомни частици, способни почти свободно да преминават през материята
Белгийският физик Франсис Халзен получи Нобеловата награда за физика за разработката си, свързана с изследването на субатомни частици на Южния полюс, съобщи Нобеловият комитет
Халзен е отличен „за решаващия му принос към обсерваторията за неутрино IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход“, заявиха от Нобеловия комитет, цитиран от АФП.
Нобеловата награда за физика е във връзка с изследването на фундаменталните свойства на материята и Вселената. А разработката на Халзен е свързана с IceCube - огромна детекторна система, изградена дълбоко под леда на Антарктида, която регистрира неутрино - субатомни частици, способни да преминават през материята почти без взаимодействие.
Неутриното се получават при различни космически процеси, включително при експлозии на звезди и други мощни астрофизични явления. Благодарение на IceCube учените могат да проследяват тези частици и да използват информацията от тях за изследване на най-енергийните процеси във Вселената.
Нобеловата награда за физика през 2025 година беше присъдена на Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон М. Мартинис за откритията им, свързани с квантовата механика в електрически вериги. Те бяха отличени за демонстрирането на макроскопично квантово тунелиране и квантуването на енергията в електрическа верига.
Квантовото тунелиране е явление, при което частица може да премине през енергийна бариера, която според класическата физика не би могла да преодолее.
Лауреатите за 2026 г. ще получат диплома, златен медал и чек за 1,2 милиона долара на официална церемония в Стокхолм на 10 декември - годишнината от смъртта на създателя на наградите, учения Алфред Нобел през 1896 г.
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.