"С осмия пакет от санкции срещу Русия, ЕС всъщност въвежда първи пакет от санкции срещу Сърбия, която зависи от доставките на руски петрол през Хърватия", заяви сръбският министър на вътрешните работи Александър Вулин.

Преди минути ЕС съобщи, че председателите на ЕС са постигнали съгласие за нови санкции срещу Русия и че е започнала техническата процедура за тяхното финализиране. Според предварително оповестеното предложение на Европейската комисия санкциите ще включват правна рамка за определяне на таван на цените на руския петрол.

Пакетът е силно подкрепян от Хърватия, която разполага с пристанище Омишал на остров Крък в Адриатическо море, с терминал за танкери за нефт и нефтопродукти. Оттам петролът се изпраща по тръби до Сърбия за рафиниране в завода Naftna Industrija Srbije (NIS), 56,15% от който принадлежат на компания от групата „Газпром“. На 22 април хърватският държавен оператор на тръбопроводи JANAF заяви, че ще продължи да доставя суров петрол на NIS, след като тя беше извадена от пакета санкции на ЕС. През януари NIS подписа нов едногодишен договор с JANAF за доставка на 3,2 млн. тона суров петрол.

"ЕС за пореден път доказа, че е клуб на държави, разположили дивизии при Сталинград, а единствената последователност в политиките му е отмъщението срещу свободните народи. По инициатива на комплексирана Хърватия, на Сърбия е забранено да внася руски петрол по Адриатическия тръбопровод, а на България - не", цитира Вулин пресслужбата на вътрешното министерство.

"Обяснението, че българите имат руска петролна рафинерия в Бургас, не кореспондира с факта, че сърбите в Панчево също имат руска рафинерия. За усташите (хърватските националисти - бел. ред.) и техните съюзници няма значение дали нещо има смисъл, важното е да вреди на Сърбия. С инициативата на усташите, която ЕС одобри, Сърбия е принудена да купува по-скъп петрол от Ирак и губи стотици милиони евро, които би могла да използва", посочи членът на сръбското правителство.

Според министъра в близко бъдеще Сърбия ще трябва да помисли за изграждане на нефтопровод в партньорство с други държави, защото "където усташите могат да навредят на Сърбия, те ще го направят".

"ЕС е съюз, в който съдбата ни се решава от една все по-неуспешна и все по-навреждаща Хърватия, място на нашето бъдещо унижение и страдание, затова е по-добре да бъдем и военно, и политически неутрални, отколкото да членуваме в клуб, в който хърватските комплекси и отмъщение ще бъдат закон и правило. ЕС не наложи осмия пакет от санкции срещу Русия, а първия пакет от санкции срещу Сърбия, подло и подмолно, както могат да правят само усташите", подчерта вътрешният министър.

На 21 август сръбският президент Александър Вучич напомни на гражданите, че от 1 ноември поради санкциите Сърбия няма да може да получава петрол от Русия, който се доставя в страната с танкери през Адриатическо море и след това по тръбопровод през Хърватия. В края на юни Вучич заяви, че поради западните санкции върху доставките на петрол с танкери от Русия, Сърбия трябва да намери алтернативи на руския петрол.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано заяви, че е необходимо да се въведе таван на цените на руския газ. В края на август тя заяви, че Европейската комисия работи по оперативни и дългосрочни мерки за подобряване на ситуацията на фона на растящите цени на електроенергията в ЕС, които до голяма степен зависят от цената на синьото гориво. В края на септември обаче министрите на енергетиката на ЕС не постигнаха съгласие за въвеждане на таван на цените на газа от Русия, на което според унгарския външен министър Петер Сиярто са се противопоставили "няколко големи и силни европейски държави". /БГНЕС