По-рано този месец Тръмп подписа указ за създаването на резерва, който ръководителят на крипто отдела на Белия дом Дейвид Сакс оприличи на „цифров Форт Нокс“, сравнявайки го със складирането на златни кюлчета във военната база на САЩ.

Златото се държи в резерви от държави по целия свят, тъй като металът се разглежда като сигурен актив, предпазващ от финансова нестабилност, например висока инфлация.

На 14 март металът за първи път надхвърли 3000 долара за тройунция, подкрепен от несигурните икономически перспективи на фона на митата на Тръмп.

Златните резерви могат да помогнат и за стабилизирането на валутата на дадена държава, а кюлчетата се използват като обезпечение по заеми и сделки.

Тя ще бъде финансирана с около 200 000 биткойна на обща стойност около 17 милиарда долара, които са били конфискувани в САЩ в резултат на граждански и наказателни дела.

Резервът ще бъде практически обезпечен за неопределен период от време.

Към резерва могат да се добавят допълнителни биткойни, стига това действие да е „неутрално по отношение на бюджета“ и по този начин да не струва скъпо на данъкоплатците.

Цената на биткойна първоначално се понижи, след като Тръмп подписа изпълнителната заповед, но след това се стабилизира.

Анализаторите обвиниха за липсата на подкрепа невъзможността за незабавно закупуване на повече биткойни.

Десислава Оберт, анализатор в доставчика на криптографски данни Kaiko, заяви, че „юридически“ правителството на САЩ трябва да върне биткойн на всички жертви, за които е установено, че са пострадали от хакерската атака.

Според Оберт „голяма част“ от притежаваните от Съединените щати биткойни - оценявана на около 198 000 токена - ще трябва да бъде върната на жертвите на хакването на криптоборсата Bitfinex през 2016 г.

Наблюдателите в сектора очакват да видят и дали към резерва ще бъдат добавени и други цифрови токени, което е възможно според изпълнителната заповед.

Тръмп заяви, че най-близкият конкурент на биткойн - етерът, заедно с три други токена - XRP, Solana и Cardano - могат да бъдат добавени.

Критиците на американския биткойн резерв посочват, че за разлика от златото криптовалутите са рискови активи и нямат вътрешна стойност.

Сакс обаче смята, че чрез съхраняването на биткойн във времето правителството ще се предпази от огромната краткосрочна волатилност на криптовалутата.

Междувременно Стефан Ифра, инвестиционен директор в криптоплатформата Coinhouse, заяви, че биткойнът, подобно на златото, може да се възползва от своята рядкост благодарение на ограниченото количество от 21 млн. токена.

Предимство на биткойн резерва е неговата прозрачност, тъй като нивото на токените ще бъде известно по всяко време - за разлика от количеството злато, поставено във Форт Нокс.

Освен това с биткойн резерва „се занимаваме с рядък актив, който е много по-подходящ за днешния свят“, заяви Ифра.

Известната критичка на криптовалутите Моли Уайт смята, че „истинската причина“ за резерва „е начин да се стимулира интересът към криптоиндустрията“, което би могло да донесе финансови ползи на инвеститорите.

Бразилия също така обмисля създаването на резерв от криптовалути - идея, която наскоро беше отхвърлена от Швейцарската централна банка.

Правителствата по целия свят участват в дейността с криптовалути, по-специално като продават цифрови активи, конфискувани при съдебни дела, какъвто беше случаят в Германия миналата година с 50 000 биткойна.

Ел Салвадор направи биткойн една от официалните си валути, но отмени решението си тази година поради липсата на интерес от страна на гражданите.

Бутан държи биткойни на стойност близо 900 млн. долара, което се равнява на близо 30 % от брутния вътрешен продукт на кралството. | БГНЕС

 Вашингтон | САЩ