Наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районно, да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. За тази цел временно той ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура, а след приключване на разследването ще се връща на старото си място.

Въпросният съдия ще бъде избиран на случаен принцип от списък, одобрен от магистрати от върховния съд. След като бъде избран, той ще действа като прокурор и ще прецени дали да бъде образувано досъдебно производство срещу ръководителя на държавното обвинение. 

Това е едно от предложенията на правосъдното министерство, обявени от министъра в оставка Надежда Йорданова при представянето на пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс.

"Страната ни има сериозен проблем от години, описан в делото "Колеви срещу България" - липсва възможност главният прокурор да бъде разследван", обясни тя.

Става дума за делото, заведено от наследниците на убития прокурор Николай Колев, когато ръководител на държавното обвинение бе Никола Филчев. Европейският съд по правата на човека отбелязва необходимостта от подобен механизъм.

"Опитали сме се разследването на главния прокурор да е близко до процедурата за всеки български гражданин. Има само единици отклонения", каза заместникът на Йорданова Емил Дечев и посочи, че разследването в този случай може да се води от разследващ полицай, а не от следовател. 

Дечев призна, че очаква "яростна съпротива" и обвинения в противоконституционност. По думите му досега са се говорили общи приказки, а днес се дават конкретни предложения, като МП се е постарало да постигне максимума от "тясното пространство, дадено от Конституцията и решенията на КС".

С изменения в ЗСВ е предвидена и процедура за временното отстраняване от длъжност на главния прокурор, когато той вече е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Тогава прокурорът по разследването внася мотивирано искане в Пленума на Висшия съдебен съвет за временното отстраняване до приключване на наказателното производство.

Съществена промяна в ЗСВ е свързана с парламентарната квота на ВСС. Идеята е Народното събрание да не избира прокурори и следователи, а хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества.

Предложенията за използването на специални разузнавателни средства гласят, че с поправка в НПК прокурорът няма да може да разрешава разгласяване на информация от разследването, когато тя е събрана със СРС. Това ще става в случаите, когато се засяга националната сигурност или се използват за целите на наказателното производство.

Сред другите законодателни промени е възможността за обжалване на отказите на прокурор да образува дело. Това да може да става пред съд, предлага Министерството на правосъдието. 

"През последните години прокуратурата избирателно прилага разрешителния режим за оповестяване на данни от досъдебни производства. Затова МП предлага конкретни критерии и съдебен контрол в тези случаи от особен обществен интерес", обясни Йорданова.

Правосъдното министерство предлага и съвсем нов текст срещу изтезанията.

България е поела ангажимент този закон да бъде приет след консултации, в т.ч. и с Венецианската комисия. Той е обвързан и с Плана за възстановяване, посочи Йорданова и допълни, че текстовете трябва да станат действащи между март и юни догодина.

"Тази реформа е ангажимент на държавата. Независимо дали в този или следващ парламент, с или без изменения, този закон трябва да бъде приет. Ако това не се случи, България няма да получи пари по плана. От подобен ранг е и антикорупционният закон", изтъкна Йорданова.

По думите й проверка е показала, че Георги Семерджиев, обвинен за тежката катастрофа на 5 юли, при която загинаха две млади жени, не е бил защитен свидетел и не е бил под охрана на Бюрото за защита на свидетели.