Ще има ли Франция скоро правителство? В продължение на шест седмици страната плава без ръководство или собствени министри, безпрецедентен период на неизвестност, а президентът Еманюел Макрон е обвинен в удължаване с наближаването на ключови бюджетни срокове.

Лишен от мнозинство в Асамблеята след неуспешното й разпускане, държавният глава трябваше да се примири с оставката в средата на юли на правителството на Габриел Атал, ограничен до управление на текущите дела.

Но той все още не е склонен да назначи министър-председател от лявата коалиция Нов народен фронт (NFP), която стана първа на законодателните избори на 7 юли, въпреки че остана много далеч от абсолютното мнозинство.

След приключването на олимпийското примирие, Макрон покани всички партийни лидери за този петък на „серия от преговори“, за да се опитат да съставят правителство, но без да крие липсата си на ентусиазъм. „Не искаме животът да се върне към нормалното си русло“, каза той след Олимпиадата.

Тези консултации не преминават при най-доброто съдействие. Доминиращата сила в Новия народен фронт, „Непокорна Франция“ (LFI, радикална левица) вече заплашва да започне процедура за освобождаване на президента, в знак на протест срещу неговия „институционален преврат срещу демокрацията“ и отказа му да се съобрази с присъдата на избирателните урни.

Инициативата би имала малък шанс да успее и не е спечелила сила другаде вляво, но говори много за политическата фрагментация на една страна, която почти отиде към крайната десница по време на последните законодателни избори.

Притиснат от всички страни, държавният глава изглежда търси сред десните рядката птица, която би му позволила да състави коалиционно правителство и да избегне бурно съжителство с левицата, която предлага за министър-председател Луси Кастес, високопоставен служител, неизвестна на широката общественост.

„Еманюел Макрон се надява, че времето ще доведе до съюзи, които в момента не изглеждат възможни“, анализира политологът Франсоа Мике-Марти за АФП. „Но той е много сдържан, защото времето не е на негова страна.“

Президентът обаче изглежда изпитва затруднения да приеме тази нова конфигурация, при която вече няма такава свобода на действие. „Еманюел Макрон трябва да спре да си играе за известно време“, каза скорошна редакционна статия в лявоцентристкия всекидневник „Льо Монд“, призовавайки го „да покаже, че ще се вслуша в гласа на французите, като назначи министър-председател, отразяващ техния избор“.

Според политолога Ан-Шарлен Безина нарастващото нетърпение във Франция се дължи на факта, че след законодателните избори, които не дадоха абсолютно мнозинство, не се появи естествен претендент за поста министър-председател.

Френската политическа система "ни е научила на по-очевидни промени", каза тя пред АФП.

Уравнението изглежда сложно и поради влошаването на публичните финанси на страната.

Притеснена от растящия си дълг, Франция, подобно на шест други страни, е обект на процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит и трябва до 20 септември да представи средносрочния си план в Брюксел, за да се върне в правилния път.

В същото време изпълнителната власт трябва да представи своя проектобюджет за 2025 г. най-късно до 1 октомври, което ще изисква болезнени компромиси.

В началото на март правителството в оставка определи размера на спестяванията, които държавата и общностите ще трябва да направят през следващата година, на „20 милиарда евро“. Но никой не знае дали тази цел ще бъде поета от следващия правителствен екип.

На други места в Европа, други държави, успяха да издържат дълги седмици без правителство с цената на случайни съюзи, за да поддържат машината да работи и да приемат текстове.

През 2010-2011 г. Белгия преживя 541 дни без правителство, рекорд, който не й попречи да изпрати войници в Либия. Rebelote през 2020 г.: белгийците трябваше да изчакат шестнадесет месеца след законодателните избори, преди да се появи нов министерски екип.

Нищо подобно във Франция. „Ние все още сме далеч от коалиционен модел от немски тип, който ще изисква съзряване и създаване на правителствени договори“, отбелязва Мике-Марти. „Културата на компромиса се изковава, когато сме притиснати до стената.“/ АФП, БГНЕС