Константин Мишев

Още бях в забавачката, когато научих първия си урок за опазването на природата. И както се случва често в живота този урок беше свързан със забрана. Не късай еделвайсите! Бяхме някъде с чичо ми из Пирин планина. Той ми обясни, че тези редки цветя трябва да си останат на скалите. По една ирония на съдбата няколко десетилетия по-късно обработвах личния му архив и сред  множеството писма намерих поне петдесет изсушени еделвайса. Бяха му ги изпращали през лятото негови съученички от американския колеж в Самоков. По онова време това е било популярно. Но времената се менят и днес да се берат еделвайси е забранено.

Вече като ученик в отделенията гледах нашумелия тогава документален филм "Серенгети не трябва да загине". И 

станах "зелен" 

без тогава да знаех какво символизира  политически  този цвят. Гледах го много пъти в кино "Култура" на площад "Славейков".  Този филм за изчезващите диви животни в Танзания на германския биолог проф.  Бернхард Гжимек и загиналият по време на снимките негов син Михаел разтърси света. Разтърси и моето детско съзнание. 

Бернхард и Михаел Гжимек по време на снимките на документалния филм "Серенгети не трябва да загине"

Мечтаех да ида в Африка и да помагам за спасяването на лъвове и жирафи. Възможно е да съм отправял и аз упрек към възрастните с думите" "Как смеете! Как смеете да унищожавате животните!" 

Грета Тумберг, вече е номинирана за Нобелова награда за мир

Но за разлика от  Грета Тунберг , тогава не ме разхождаха с яхти и катамарани по световните форуми. Но това е друга тема. И тя не е свързана с поривите на малката Грета, а с лицемерната експлоатация на това дете.

Един български скулптор, който някога избяга от комунистическия режим също има голям принос за убеждаването на обществото, че дивата природа трябва да бъде съхранена. Казва се Михаил Симеонов. 

Скулптура на слона на Михаил Симеонов пред ООН

Той направи  отливка на упоен африкански слон и тази голяма бронзова статуя днес може да се види до сградата  на Организацията на обединените нации в Ню Йорк. Подарена е от правителството на Кения.

Често чувам да казват, че природозащитниците са главно левичари. Това изобщо не е вярно. Зеленият консерватизъм е по-стар от съвременните радикални леви идеи, които поне аз наричам "отровнозелени". Още бащата на модерния консерватизъм Едмънд Бърк пише през 1790 година в "Размисли за революцията във Франция":  "Земята, скъпата и еднаква за всички нас майка, не бива да бъде монополизирана, заради горделивостта и комфорта на който и да е човек".

Едмънд Бърк, природозащитник и баща на модерния консерватизъм

Свидетел бях на ляв екологичен екстремизъм на централно авеню в Ню Йорк. Пред очите ми беше съсипано с цветен спрей коженото палто на една жена. Няколко хиляди долара се изпариха за секунди. Двете млади екстремистки избягаха от местопрестъплението. Години по-късно четох, че така е било унищожено и палто от изкуствена кожа. Вандалите не са разбрали каква е  дрехата и са я оплескали с боя. А собственичката е купила  такова палто именно защото е била срещу  дрането на животни за облекло. 

Някои наричат тези хора "еконацисти". Но пък има друг парадокс. Правата на животните са залегнали в идеологията на Третия райх. От Хитлер и Гьоринг до малките фюрерчета в провинциалните градове. Германци, нарушили нацистките закони срещу жестокостта към животните, са били изпращани в концентрационни лагери.

Хитлер с любимото си куче Блонди

Според шефът на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс вегетерианеца Хитлер е имал намерение да затвори кланиците след войната. Разбира се, тази благородна защита на животните не прави нацизма повече приемлив.

Интересно е, че най-големите поражения върху природното равновесие в Европа е дело на цивилизованата Нидерландия. Отново се връщам към детските си спомени. Отвоюването на територии от морето, езерата и блатата в Холандия ми се струваха велики постижения на човешкия гений. Диги и полдери. Нова земя за хората. Има една местна поговорка: " Докато Бог създаде Земята, холандците създадоха Холандия“. Оказва се днес, че човек и в това отношение не може да бъде Бог. Пораженията върху екосистемите са огромни, но чак през последните десетилетия  разбрахме за тях.

Продължават споровете между учените дали и доколко човешката дейност е причина за промените в климата. Действително по-голямата част от сериозните изследвания показват, че глобалното затопляне е причинено поне до известна степен и от промишлената дейност на хората. Това, което ме дразни е 

крайното политизиране на темата

Ако направите анкета, повечето от запитаните няма да могат да ви цитират нито един научен доклад, нито пък ще знаят името поне на един изследовател в тази област. Но пък са чували за вече споменатата горе Грета -  онова шведско момиче, което иска да спасява нашата планета, както аз мечтаех като дете да спасявам Серенгети. 

Много хората знаят също кой американски президент се е присъединил към Парижкото споразумение за климата (Обама) , кой президент се е оттеглил след това (Тръмп) и кой отново се е присъединил (Байдън). Но не се чели това споразумение. При повечето идеологизирани политически коментатори е нещо подобно.  Противниците на тезата, че съвременната индустрия и енергетика причиняват съществени промени в климата обожават да цитират едни частично фалшифицирани изследвания на група британски учени. В стремежа си  да наблегнат на  опасността от глобалното затопляне учените бяха "пипнали" малко резултатите. И дадоха силно оръжие на другата страна.  А другата страна пък през ден 

вещае края на света

Маите и техният календар са детинска работа в сравнени с тези алармисти.  В момента се води партизанска война. И тук също важи максимата, че  истината е първата жертва на войната. 

Сложих  в началото на тази статия  снимка на концептуален проект на американската художничка от унгарски произход Агнес Денес (Денеш). Тя беше активистка на движението на екофеминистките. През 1982 година с позволение на общината и финансирана от една фондация тя засади около 8 декара с пшеница в долната част на Манхатън. Проектът се наричаше "Житна нива - конфронтация". Сега на това място е паркът "Батъри", но тогава беше сметище след построяването на Световния търговски център, който беше по известен с името "Близнаците". Използвам минало време, тъй като двата небостъргача бяха разрушени от терористи на 11 септември, 2001 година. Агнес сама обработи земята, пося пшеницата и сама я ожъна през август. Нейната идея беше да се опълчи срещу пренебрегването на  природата и лошото управление, прахосването на земните богатства, гладът по света. Или както тя сама казва: "Исках да обърна внимание върху нашите погрешни приоритети". 

Там е работата, че днес на земята живеят близо осем милиарда души. И засяването на жито, царевица или ръж в големите градове може да е интересно като монументален концептуализъм в изкуството, но такъв огромен брой хората не се изхранват с добри пожелания, вятърни мелници и отказ от самолети и автомобили. Или с други думи - едно е да си "зелен" и коренно различно е да си "отровнозелен".