Бездушната прокуратура или как се замитат престъпленията в България

Неотдавна станах пряк свидетел как „работи“ българската правосъдна система. Присъствах на дело, заведено Сафие Юрдакул срещу прокуратурата заради 30-годишното ѝ бездействие по делото срещу виновните комунистически функционери за т. нар. възродителен процес, пише сайтът desebg.com.

Сафие е била 9-годишнно момиченце, когато през 1985 г. върху нейното семейство тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков стоварва безчовечната и унизителна асимилация. Отнети са им имената, погазени са им основни човешки права.

Бащата на Сафие – Алиш Ахмедов, учител по образование, е въдворен без съд и присъда в „Белене“, но семейството не знае това месеци наред.

Майка ѝ се поболява, през 1989 г. са принудени от режима на БКП да се изселят от Родината си и да започнат живота си наново – в Турция. Семейството на Сафие е едно от стотиците хиляди с такава съдба. Момиченцето, което днес е 46-годишна жена, не може да забрави преживяното и кошмарите на „възродителния процес“ я преследват и днес.

Тя е спечелила на първа инстанция делото срещу прокуратурата, която не пожела за 31 години да си свърши работата и да изправи пред съда виновните за насилствената асимилация на над 800 000 български граждани от турското малцинство.

Тоест прокуратурата е отказала правосъдие за тези жертви. И не само това. Преди няколко дни по време на заседанието по делото на втора инстанция пред Върховния касационен съд представителят на прокуратурата Румяна Арнаудова, бивша говорителка на главния прокурор Сотир Цацаров, поиска от съда да прекрати делото, защото… Сафие Юрдакул не била жертва!?

Представям си, ако в началото на 90-те години някой магистрат би си позволил да каже това. Със сигурност съдебната система би му се видяла малка.

Днес обаче, след три десетилетия чакане да умрат спокойно всички обвиняеми комунистически величия, за да прекрати делото за „възродителния процес“ прокуратурата не само отказва правосъдие на жертвите, но и най-брутално се гаври с тях.

Видите ли държавното обвинение счита, че по делото за „възродителния процес“ жертви са само онези малко над 500 мъже от турското малцинство, изолирани в концлагера „Белене“ (1984-1987 г.) без съд и присъда.

Следователно другите над 800 000 български граждани, пострадали от асимилацията на БКП, не са жертви!!!

Такава е „логиката“ на прокуратурата – държавна институция, която разигравайки години наред юридически хватки, само и само да не изправи обвиняемите висши комунистически ръководители на съд, днес безпардонно демонстрира своето бездушие към страданието на хиляди жертви.

Жертви, чийто живот е променен завинаги от престъплението на БКП – „възродителния процес“.

Но прокуратурата не ѝ пука от това. Тя се интересува всичко друго, но не от справедливост и правосъдие.

Доказала го е в толкова много случаи през последните 30 десетилетия. Престъпленията на комунистическия режим, сред които и „възродителния процес“ бяха само началото на безнаказаността, която прокуратурата произведе.

Сега просто е поредното, забравено от мнозина престъпление, в замитането на което прокуратурата участва със своето бездействие.