Робърт Сингър, Евронюз

През последните месеци, когато антисемитизмът в целия свят достигна рекордни нива, българското правителство заслужава похвала за разбирането на бързо развиващите се атаки срещу евреите и еврейската държава.

През последните години въпросът за антисемитизма се възприема все по-сериозно в целия свят, особено след като омразата към евреите продължава да расте.

Приемането на национални планове за борба с антисемитизма и назначаването на специални пратеници за наблюдение и борба с антисемитизма показват повишена искреност от страна на лидерите в Европа, Северна Америка и други страни в борбата с една от най-старите и най-жестоки форми на омраза в историята.

Малцина от тях обаче са преминали от декларативен към оперативен характер и са възприели такъв цялостен подход, както Република България.

През 2017 г. България беше една от първите страни, които приеха работното определение за антисемитизъм на Международния орган за Холокоста (IHRA), година преди да стане официален член на IHRA.

През същата година тя назначи национален координатор за борба с антисемитизма. За разлика от много други държави, координаторът или пратеникът не беше нископоставен служител с малка власт или правомощия, а беше поставен на подчинение на заместник-министъра на външните работи.

През следващата година беше подписано споразумение с най-големите национални и международни еврейски организации, което даде възможност за създаване на механизъм за редовни консултации и сътрудничество за обмен на информация, опит и най-добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на антисемитизма и подобряването на сигурността на еврейската общност.

През 2021 г. заместник-министърът на външните работи и национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев проведе церемония, на която девет водещи български университета приеха определението на IHRA за антисемитизъм.

Всички тези и много други действия оказаха важно въздействие върху страната.

Холокостът и запознаването с еврейската общност вече се преподават широко в училищата, а Софийският университет е единственият университет в Югоизточна Европа, който има четиригодишна бакалавърска програма по еврейски науки, защитена от Министерството на образованието и науката.

Всяка година на 10 март в София се провежда Марш на толерантността, посветен на спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Тази година в него взеха участие високопоставени министри, депутати, представители на академичните среди и други официални лица.

Сами по себе си тези дейности засенчват повечето други държави, но с нарастването на антисемитизма през първата половина на миналата година правителството реши да направи още една крачка напред.

На 18 октомври т.г. Министерският съвет на България прие петгодишен Национален план за действие за борба с антисемитизма (2023-2027 г.).

Отправна точка за проекта на националния план беше национално представително проучване на общественото мнение, проведено в началото на 2022 г.

Министерството на правосъдието създаде междуинституционална работна група със задача да подготви изменения в законодателството в две направления: борба с днешните прояви на антисемитизъм и гарантиране на сигурността на българските евреи.

Групата ще преразгледа действащия Наказателен кодекс в частта, отнасяща се до престъпленията, породени от предразсъдъци, реч на омразата и дискриминация, като работата ѝ ще бъде съобразена с международните стандарти в областта на правата на човека.

Вече са проведени срещи с междуведомствени представители и съответните експерти от Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и Министерството на вътрешните работи, които участват интензивно.

Това става и със съдействието и в сътрудничество с еврейски организации като Организацията на евреите в България "Шалом" и Организацията на ционистите в България и нейния председател Николай Гълъбов.

Прилага се подход "отгоре надолу", който има за цел да достигне до всеки значим аспект на българското общество, за да се гарантира, че има необходимите инструменти, с които да се бори с антисемитизма.

Това се отразява и на улицата.

Луковмарш, ежегодното шествие в чест на Христо Луков, който през 30-те и 40-те години на миналия век е бил лидер на неонацисткия Съюз на българските национални легиони, тази година беше блокирано от полицията, действаща по заповед на кмета на София Васил Терзиев, с подкрепата на правителството.

Луковмарш е едно от най-известните неонацистки шествия в Европа, което е забранено и е наредено да не се провежда по улиците на София.

Счита се, че правото на нацистите да маршируват няма предимство пред тези, които са обидени и се страхуват от омразата, която традиционно се проповядва по време на тези маршове.

Това е силно послание, което трябва да бъде възприето и на други места, особено в дните, когато по улиците на Европа и Северна Америка безпрепятствено се провеждат шествия и демонстрации на омразата.

Българското правителство заслужава похвала за разбирането на бързо развиващите се атаки срещу евреите и еврейската държава.

То непрекъснато се усъвършенства и развива, за да се опита да бъде в крак със заплахите срещу евреите и дори да ги изпревари. Въпреки това все още има какво да се направи и трябва да се направи.

Всъщност, тъй като през последните месеци антисемитизмът по целия свят достигна рекордни нива, има много неща, които могат да се научат от безсмисления подход на България към антисемитизма, омразата и предразсъдъците. /БГНЕС

*Робърт Сингър - председател на Центъра за еврейско въздействие и почетен Мадарски конник първа степен, присъден от президента на България. Д-р Румяна Маринова-Кристиди - доцент и ръководител на катедра "Евреистика" в Историческия факултет на Софийския университет.