Трябва да има механизъм, който да позволи на бизнеса и гражданите сами да генерират проекти. Това каза пред БНР Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Коментарът му бе по повод втората, междинна версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, която отчита препоръки на бизнеса и критики към първоначалния вариант.

„В много отношения администрациите гледат на всичко извън тях като враждебно, което иска да им вземе паричките“, отбеляза Безлов. 

Има безсмислени клиентелни проекти, които се виждат, има и смислени неща, посочи анализаторът и обвърза реализацията на Националния план за възстановяване с предстоящите избори и новото съотношение на силите.

„Ще имаме друго съотношение. Надявам се да има по-голям контрол между самите политически сили. Последната година показа, че има една улица, която е готова да оказва натиск върху тази администрация и това се случва вече циклично в България, което е добре. Разбира се, имате си и всички тези икономически групировки, те си инвестират и в момента в предстоящите избори. Правят своите избори как да си инвестират парите, така че да са винаги печелещи, те ще продължат да си влияят. Въпросът е да е по-ограничено. Чудеса не се случват.“

„Проблемът на европейския опит е, че си зависи от самите държави какво ще направят с фондовете, които им се отпускат. Имаме старите примери – Ирландия и Гърция, и новите – балтийските страни и страни като нас. Има и един допълнителен филтър: съвсем безсмислените, клиентелни, компрометирани проекти - в крайна сметка не им се изплаща поисканото финансиране“, коментира  Безлов.

По думите му Европейската комисия има достатъчно механизми да не позволи просто да се изхарчат тези средства, които да отидат към клиентелите.

„Някакъв процент от средствата ще си отидат към клиентелите, за съжаление, каквото и да се случи на тези избори. Въпросът е да се намалят, ограничат максимално тези клиентелни проекти, които в момента ги забелязваме как се конструират.“