Илиана Славова

Зимната приказка, която толкова радва децата и поетичните души (красива е, няма спор), донесе главоболия и травми на много софиянци през последните два дни. 

Градът се превърна в ледена пързалка – не само кварталните улички, но и центърът. Придвижването по тротоарите изисква кънкьорски умения. Дори стабилните зимни обувки не са гаранция срещу падане, да не говорим за дамите, търсещи елегантност на токчета. 

Предстои да видим какво ще покаже актуалната статистика на „Пирогов“ за хората с травми, но в предходни периоди с поледици по стотина души на ден преминаваха през травматологията със счупени и навехнати крака и китки. Особено уязвими са възрастните хора, които без друго са с по-слаба координация и намалена подвижност. Много от тях са с остепороза, което означава бавно и трудно възстановяване, с рискове от усложнения.     

Новата управа на София дойде с големи обещания. С много патос срещу предходната и заявки всичко да е по-добро. 

Да кажем, че за ноемврийския сняг, който доведе до колизии, кметът Васил Терзиев е бил неподготвен, макар че в кампанията си претендираше за управленски умения и компетентност. Защо сега не е по-различно?

И нека никой не бяга от отговорност с оправданието, че хората трябва да чистят пред домовете си, защото в зоните на отговорност на общината не е направено необходимото.

Да, договорите за зимното почистване са подписани при мандата на Йорданка Фандъкова, но за контрола върху изпълнението им отговаря сегашната управа.
Има и опция договорите да бъдат ревизирани (особено при неизпълнени задължения), ако Терзиев държи да сключи споразумения различни от тези на  предшественичката му.  Но управлението е блокирано заради невъзможността на СОС да си избере председател. По-точно, заради въжделенията на Борис Бонев да застане начело.  

 Време е Терзиев и Бонев да проумеят, че управлението е преди всичко отговорност.  Крайно време е (пред)изборните персонажи да излязат от парфюмираните пиар опаковки и да влязат в реалността.