На 22 и 29 октомври (вторник) от 12 до 17ч. специалисти от двете хирургични клиники на Александровска болница ще извършват безплатно мамологични прегледи (мануално и по необходимост ехографско изследване) в приемните кабинети на клиниките. Направления по НЗОК не се изискват. Записването е задължително от 8 до 15.00ч. в делничните дни!
Кабинет І-ва хирургия, тел.: 02/ 9230 590 (вход след бариерата на болница „Св. Екатерина“, партерен етаж на територията на Спешно отделение)
Кабинет ІІ-ра хирургия, тел.: 02/ 9230 290 (вход срещу баня „Мадара“, партерен етаж, на територията на учебен комплекс „Проф. Ал. Станишев“)
Профилактичните прегледи и самоизследването стоят в основата на ранната диагностика на карцинома на млечната жлеза. През 2021г. Световната здравна организация обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване на планетата. В световен мащаб статистиката показва, че през 2020г. са диагностицирани с рак на гърда 2.3 милиона жени.
В България всяка година се диагностицират над 4000 нови случая, като обезпокоителното е, че 5-годишната обща преживяемост у нас е по-ниска спрямо тази в Европа. В повечето случаи ракът на гърдата се диагностицира в късен стадий, когато шансовете за ефективно лечение са значително по-малки. Когато се открие навреме, той е лечим в 97% от случаите, твърдят специалистите. В България само 14% от случаите се диагностицират навреме, докато в Западна Европа и САЩ този процент е около 50. Само в 5% от случаите ракът на гърдата се среща при жени под 40-годишна възраст. Препоръчително е първият профилактичен преглед с ехограф да бъде направен около 30-годишна възраст. След 45-50г. прегледите продължават с мамография през период от 1 година. Мъжете също могат да заболеят от рак на гърдата, но при тях вероятността за това е 100 пъти по-малка, отколкото при жените. Специалистите съветват да не пренебрегваме профилактиката, да бъдем информирани и да се изследваме навреме!/ БГНЕС
Фактор
Кабинет І-ва хирургия, тел.: 02/ 9230 590 (вход след бариерата на болница „Св. Екатерина“, партерен етаж на територията на Спешно отделение)
Кабинет ІІ-ра хирургия, тел.: 02/ 9230 290 (вход срещу баня „Мадара“, партерен етаж, на територията на учебен комплекс „Проф. Ал. Станишев“)
Профилактичните прегледи и самоизследването стоят в основата на ранната диагностика на карцинома на млечната жлеза. През 2021г. Световната здравна организация обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване на планетата. В световен мащаб статистиката показва, че през 2020г. са диагностицирани с рак на гърда 2.3 милиона жени.
В България всяка година се диагностицират над 4000 нови случая, като обезпокоителното е, че 5-годишната обща преживяемост у нас е по-ниска спрямо тази в Европа. В повечето случаи ракът на гърдата се диагностицира в късен стадий, когато шансовете за ефективно лечение са значително по-малки. Когато се открие навреме, той е лечим в 97% от случаите, твърдят специалистите. В България само 14% от случаите се диагностицират навреме, докато в Западна Европа и САЩ този процент е около 50. Само в 5% от случаите ракът на гърдата се среща при жени под 40-годишна възраст. Препоръчително е първият профилактичен преглед с ехограф да бъде направен около 30-годишна възраст. След 45-50г. прегледите продължават с мамография през период от 1 година. Мъжете също могат да заболеят от рак на гърдата, но при тях вероятността за това е 100 пъти по-малка, отколкото при жените. Специалистите съветват да не пренебрегваме профилактиката, да бъдем информирани и да се изследваме навреме!/ БГНЕС
Още от Чичо доктор
Ива Христова: Наблюдавме пик на "болестите на мръсните ръце" у нас
Друга част от тези заболявания се предават чрез продукти от животински произход като месо, месни продукти, яйца, млечни храни и затова е важно да се следи те да се консумират след термична обработка
България продължава да е на опашката по трансплантации на органи
Първият човек с трансплантирани сърце и бъбрек Георги Пеев разказа своята история в ефира на Bulgaria ON AIR
За какви възможни скрити здравословни проблем предупреждава късната закуска?
Хората, които редовно започвали да се хранят по-късно сутрин, по-често имали физически или психически здравословни проблеми, като депресия, умора, нарушения на съня и проблеми със зъбите