Ръководството на Българската академия на науките даде официална пресконференция, на която разясни решението на Общото събрание за извеждането на Националния институт по метеоролгия и хидрология. На брифинга отново бе заявено ясното намерение, че НИМХ ще бъде изваден само частично от структурата на БАН, като именно в термина "частично" останаха неясности.

Според шефовете на Академията през 2018 г. развила конфликтна ситуация, започнала като недоволство от страна на НИМХ от разпределението на годишната бюджетна субсидия и ескалирала до искане за отделяне на института. Според ръководството на БАН провежданата кампания обаче петни името на институцията и представлява заплаха за нейната цялост като национален изследователски център.

"Ние предложихме на колегите пълна финансова независимост в рамките на БАН, което означава пряко договаряне на техния бюджет, включващ цялата оперативна, научна дейност и всички средства, необходими за заплати, да бъдат договаряни директно с Министерски съвет. Да фигурира в отделен ред в бюджета на БАН. Това беше отхвърлено и така се стигна до решението на Общото събрание (ОС) от 10 септември“, припомни проф. Евелина Славчева, председател на Общото събрание на БАН.

"Решението съдържа няколко точки – ОС на БАН дава своето съгласие за частично извеждане на НИМХ в нова структура, която ще бъде създадена от Министерски съвет. Обяснихме много точно какво означава частично, за да няма спекулации. Това е цялата дейност, която обслужва държавата – оперативната дейност на този институт и всички учени, които желаят да напуснат академията. С втора точка на това решение заявихме, че в момента, в който е ясно кой ще е принципал на новата структура, ще сформираме работна група, която заедно с работната група от новия принципал да започне процес на изясняването на технологията на това извеждане“, подчерта още проф. Славчева, цитирана от Канал 3.

По думите ѝ работната група ще има за цел да огледа научната инфраструктура и имотите.

"Съгласихме се с частичното изваждане на НИМХ с нежелание, но водени от убеждението, че насила хубост не става. От друга страна тяхната дейност за държавата е много важна. Не желаем да бъдем спънка", каза проф. Славчева и така остави неясен спорният въпрос за имуществото на Института.

Остава за решаване и важният въпрос, след като НИМХ излезе от БАН, към коя структура да премине. Сред възможните варианти са Министерство на образованието и науката и Министерство на околната среда и водите.

"Да минат към Светия Синод, и без това времето е Божа работа", пошегува се проф. Лъчезар Аврамов от ОС на академията.

От ОС на БАН са категорични – бюджетната субсидия за тази година не ощетява НИМХ. След разговори между премиера Бойко Борисов с представители на ОС бе постигнато споразумение, в което една от токите бе за отпускане на допълнителна субсидия от 15 млн. лева към бюджета на БАН. Споразумението задължава академията обаче да разпредели тези средства между звената въз основа на оценката на научната им дейност, съгласувани с министъра на образованието и науката.

Според направените разчети годишната субсидия на НИМХ за 2018 г. е 8 791 144 лв., т.е. с над 1 млн. лв. (13.5%) по-висока от тази за 2017 г. От ОС на БАН отричат твърдението, че заплатите в НИМХ по категории служители са по-ниски от тези в останалите институти.

"Тази година всички институти получиха увеличение в бюджета. Такова получи и НИМХ. През 2018 г. е имал 1 млн. и 34 хил. по-висок бюджет в сравнение с миналата година. Въпросът е какво се случи през 2018-а, че средствата свършиха още през май”, обяви проф. Бойко Георгиев.

По думите му по касовия отчет на НИМХ за първите 5 месеца има икономия в сметката на Института. Освен това във всички институти са били вдигнати заплатите, но не и в НИМХ.

"Бих искал да подчертая, че принципът е каквото е за всички институти от БАН, това е и за НИМХ. Не е направено нищо, което по някакъв начин да обижда труда на колегите. Създаде се доста странна ситуация, защото още със самото разпределяне на бюджета започна оповестяване на различни размери на дефицити в НИМХ. Проф. Брънзов каза отначало, че около 500 хил. не стигат, след това сумата стана 1,3 млн. лв.", коментира още проф. Георгиев.