Днес се навършват 75 години от жестокото убийство на Неврокопския митрополит Борис. За събитието ни напомня на страницата си във Фейсбук Никола Григор, български издател и родолюбец.
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Фактор
Роден е със светското име Вангел Симов Разумов на 26 октомври 1888 година в битолското село Гявато (Османската империя), митрополит Борис остава сирак, след като баща му умира като четник през 1903 г.
Завършил трети клас на Одринската гимназия, на 10 юли 1910 година в цариградската катедрала „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис и го ръкополага в йеродяконски чин.
Получил високо богословско образование, Борис владее, наред с родния български език, църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език.
Отдаден в служба на бога и християнската общност в България и извън страната, на 17 февруари 1935 година епископ Борис е избран за неврокопски митрополит и е канонично утвърден на 24 февруари.
След Деветосептемврийския преврат, митрополит Борис повежда непримирима борба срещу атеистичната комунистическа идеология, заради което го обявяват за „враг № 1 на народната власт. Но макар и подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, той продължава неуморно да се бори срещу фарисеи и атеисти.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово - оръдие на руските болшевики у нас.
И защо е убит?
Защото е бил българин патриот!
Защото е бил против сръбско-руската лъжа - македонзима!
Защото е бил против националното предателство на Георги Димитров /Жоро Мастиката / относно македонизирането на българите от Пиринския край!
Защото понякога се е обръщал към миряните с българи и българки!
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи