Отказът от руски енергоносители ще принуди държавите от Европа да въведат допълнителни мерки в подкрепа на енергийните и комуналните компании, които в крайна сметка могат да натоварят финансово обикновените граждани тази зима с общата сума от 200 млрд. долара.

Според оценките на агенция Блумбърг, ситуацията прилича на ефекта на енергийно домино, където „всяка плочка струва милиарди евро”.

„Една банкрутирала енергийна компания повлича със себе си цялото държавно снабдяване. „Когато ситуацията се изясни, общата сума за спасяването на европейския енергиен пазар тази зима ще надхвърли с лекота 200 млрд. долара”, се казва в материала.

Агенцията е на мнение, че в зависимост от това как се увеличават цените на газа и електроенергията, все повече европейски компании ще търпят загуби. Германскиат вносител на руски газ „Uniper” "наскоро практически претърпя крах" и на 8 юли изпрати молба до германското правителство с искане за помощ за финансовото му стабилизиране. Енергийната компания очаква 10 млрд. евро (10,1 млрд. долара), припомня Блумбърг. Във Франция национализацията на корпорацията EDF може да струва на Париж повече от 8 млрд. евро (8,08 млрд. долара). А тези две компании са само "върхът на айсберга".

"Единственият начин енергийните компании да оцелеят е да прехвърлят последиците от повишаването на цените върху потребителите", смята Блумбърг. Но ако това се случи, по данни на инвестиционната банка Goldman Sachs европейските потребители ще трябва да плащат за електроенергия и газ470 евро, което е увеличение с 290% в сравнение със средата на 2020 г.

"Разходите в крайна сметка ще бъдат поети от данъкоплатците - или пряко и сега, поради повишаването на цените на електроенергията и газа, или по-късно, но за дълъг период от време, под формата на увеличение на данъците за спасяване на енергийните компании", предупреждава банката.

Според оценките на доклада общият дълг на европейските енергийни и комунални компании през второто и третото тримесечие на 2022 г. е надхвърлил 1,7 трилиона евро, тъй като са принудени да вземат кредити, за да покрият разходите, свързани с нарастващите цени на газа и нефта. Междувременно през четвъртото тримесечие на 2019 г. общият дълг възлизаше на около 1,1 трилиона евро. /БГНЕС