Бургаски сюжети – за малкия паметник на жертвите на комунизма и огромния „Альоша“, вдигнал ръка срещу България

Добромир Гюлев

Тъжен ден е днес... 1 февруари. 
Денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. 
В Бургас има малък паметник, сбутан между ламаринените огради на „дупката“ в сърцето на града, и новопрокопаната подземна улица, през която пропълзяваме под краката на огромния „Альоша“. Същият, който заплашително е вдигнал ръка, сякаш за 

да изплющи шамар

 на целокупното бургаско „селячество“...

Та за малкия паметник ми е думата, не за големия. Тази малка пирамида с четири надписа днес събра 20-тина души, които донесоха по някое цвете, запалиха по една свещ, казаха си по две-три думи и тихо се разотидоха...
Нямаше венци и речи от кмета, нямаше общински съветници (вероятно изморени от вчерашния си първи работен ден за годината), нямаше представител на държавата в лицето на областната управа, нямаше костюмирани местни лидери на политическите партии. 
Имаше няколко човека, които искат да запазят жива паметта за този 

черен и срамен момент от българската история

 Период, в който сме се убивали едни други по заповед на ненаситната империя. 

Смирени хора, сгушени в ъгъла, до ламаринените огради - издигнати, за да прикрият „емблемата“ на комунистически Бургас – блатото с жаби...
Патриоти ли са тези хора? 
Не, не са. 
Или поне не и такива, които да влизат в изпразнената от съдържание думичка, с която си умират да се кичат разни хора с татуировка на Ботев по месата си... 

След два месеца ще има избори, преди които ще се наслушате на „патриоти“, които милеят за страната си, за валутата й, за езика й, веейки чужди знамена, спестявайки в чужда валута и „изнасилвайки“ езика ни в неграмотните си Фейсбук постове. Същите тези ще издигат пред очите ви като най-висш идеал за независима България точно „народната република“, която не беше нито народна, нито република, нито независима. 

На 3ти март ще се съберат

 пред големия „Альоша“ с вдигнатия шамар,

 ще поседят в краката му, ще позабършат ботушите му с чуждите си знамена и ще се приберат вкъщи, за да си сипят, преди да закрещят колко обичат България... 
Тези, сегашните „патриоти“ са същите като онези от 1945, които с желание и плам са разстрелвали своите, само за да се харесат на чуждия си господар. То и господарят е същия даже...

Историята има лошия каприз да се повтаря, да знаете! 
Ако дойде ден Альоша да спусне ръката си, за да изплющи бургазлии, на всички ни ще се наложи да разчитаме на онези 20-тина скромни и тъжни хора, събрали се до малкия свит паметник... Гръмогласните „патриоти“ ще са заети да копаят нови трапове по нареждане на старите си господари.