Попове с пагони от всички страни: Съединявайте се!
Николай Попиванов
I-ва част
Да! Дати – всякакви и никогда случайни! Всичко върви по план. 80-годишно преизпълнение на плана. Заказчиците от “Комитета по планиране” на НКВД рàботят безотказно в новия Коминтерн, който съграждат върху “нови” фигури със стаааар генезис от времето на Дядото. (Под Дядото да не се разбира единствено Димитър Благоев, защото по-надолу в тази Първа част на поредицата от текстове ще бъдат отразени много дядовци – всички ЧеКисти верни.)
Започвайки хроно-синхронно, редно е да караме по календара. Който по какъвто си иска и си го представя – стар, нов; юлиански, григориански; византийски, съветски; сталински, путински и други такива “православни”, все превеликолепни наименования.
30 години по-късно
отново сме в Разкол
Преди българо-православен – в две БПЦ-та, отгледани и отхранени и двете от белокаменна красная Москва. Сега българо-мохамедански с две ДПС-та. Кой ще е Максим и кой ще е Пимен в тоз Патриархат – тепърва като зрители с пуканки ще гледаме. Преди свещоливници и митрополии – сега – сараи. “Другарите” сценаристи малко да пообновят сцената, постановката и реквизита. Много е познат...
На 1 септември тази 2024 г. за първи път в България цял Светейши патриарх отслужи за новата църковна година (индикт) св. Литургия, Благодарствен молебен и издаде Енциклика. Брей! Ти да видиш. Големи работи. Както се казва: рàботи се и то сериозно, и целеустремено по целесъобразност, но не по силата на Правото, а по правото на силата, която идва от мощните руски компании и стратегически интереси като "Лукойл", "Турски поток" и др.
Но всяка (не само църковна) новата година предполага и равносметка. Преди 1 година патриарх Неофит от ДС, с агентурен псевдоним “Симеонов” беше вкаран в болница и се начена неговото специално изходно отглеждане. По начин, по който болнично отглеждаха и Ходорковски. Неофит (вече непълноценен за новата “православна” реалност на Путиновата т.нар. в РФ “Специална военна операция) бе крайно несъстоятелен и следваше да бъде отстранен, особено след като се противопостави на Н.Пр. ген.-лейтенант мадам посол по казуса с руския храм в центъра на София, за който и Прокуратурата на РБ, и политическите ни евроатлантици услужливо тям забравиха отново. За негов (на Неофит) заместник силите Митрофанови определиха без изискуемата по Устава на БПЦ Патриаршеска заповед Великотърновският митрополит Григорий, с агентурен псевдоним в ДС “Ваньо”, да започва да председателства заседанията на Светия Синод, което прави всичките им решения под неговото противоуставно и неканонично ръководство напълно нелегитимни. Така той управляваше като и.д. патриарх цялата БПЦ, тъй като той определяше противоправно Дневния ред на Синода и подписваше Заповеди и писма, за които не е надлежно по Устава оправомощен с изрична Заповед на живия и законен патриарх Неофит, която не е вписана в Заповедната книга на Светия Синод, нито пък има нотариална заверка от нотариус, определен от Синода до неговата смърт друг да е представляващ БПЦ-БП, което е видно от невписването му като такъв в Агенцията по вписванията. Той самочинно и безправно определи членовете на Намаления състав на Светия Синод, състоящ от Патриарха и четирима митрополити, сменящи се на всеки 6 месеца на ротационен принцип, без той да е назначен от Неофит за Председателстващ синодалните заседания и да е оправомощен да издава Заповеди, да подписва Протоколи и да подписва изходящата синодална кореспонденция. Юридически, тъй като една власт не се прекъсва, то легитимно встъпилите за членове на Намаления състав на Синода са тези, които надлежно са излъчени и техният мандат не се преустановява от факта, че нелегитимен орган, самоувластил се посочва противоправно други, тъй като той самият не е в мандат, определен от Патриарха.
Така той дори назначи без да има патриаршеските права и привилегии на атрибутите на власт Варненския владика Йоан както за старши член на Намаления състав, така и за Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, което е власт, която или патриархът надлежно предоставя временно (с определени начални и крайни срокове) и конкретно поотделно, или Синодът е длъжен да освободи Неофит поради невъзможност да изпълнява патриаршеските си задължения и да предприеме друг, но съответстващ на Каноните ред.
След изключването на апаратурата, поддържаща жизнените показатели на Неофит, без синодалните му събратя дори да го посетят за сбогуване с него, му бе дръпнат шалтера и Синодът го изстреля в извънземна орбита.
Тогава по силата на Устава назначеният вече не от починалия Патриарх, а от Григорий Великотърновски за старши член на Намаления синодален състав – митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, но и Сливенски временен владика към този момент стана служебно за кратко представляващ БПЦ и председателстващ Синода. Той погреба Неофит, зад чиито тленни останки се движеше цялата плеяда “вярващи” атеисти, посветили ранните си години от живота на КПСС. Погребение – похорона като на Брежнев. Най-“трогателното” бе, че докато се спускаше ковчега с КДС-агента, точно тогава прозвучаваше Националния ни химн. Може символично да са погребвали идеята за националност, защото инсталираната от КГБ българска върхушка няма нужда от българска нация.
Но след БТР-а, извозващ мъртвото тяло уж на патриарх, то
военнизацията на БПЦ се начена мигновено
Йоан, който временно ръководеше делата на БПЦ в уставния срок проведе гласуване за Наместник-председател на Светия Синод, който следваше пак по Устав в 4-месечен срок да организира избора на нов Български патриарх. За такъв бе избран Врачанският митрополит Григорий. Синодът го избра единодушно, независимо, че поведението му поставя доста въпроси за психическата и интелектуална устойчивост и адекватност.
Такъв човек – създаващ усещането за инфантил, който и едно кратко изречение не може да произнесе грамотно на книжовен български правоговор, бе удобния пешкир, в който останалите митрополити да си бършат мръсните ръце докато той дори не го и осъзнава. Поредният бушон, употребен за преминаване към “правилната” страна на нещата.
Този персонаж от с. Врачеш, митрополитстващ във Враца, но живеещ в София, постоянно си позволява като Наместник-председател да легитимира (което е невалидно) противоуставното незаконно действие да допусне осъществяване на избор за трима достоизбираеми за Български патриарх епархийски митрополити, отговарящи на изискванията по Устава с недостатъчните изискуеми пак от Устава 2/3 от всички митрополити – сиреч 10 члена, а не 9 такива, тъй като 2/3 от 14 митрополита било числото 9,33, което клоняло към 9. Но когато става въпрос за физически лица правно и канонически, а и по определение на ВКС за всички юридически лица се закръглява на по-горното число като стойност, тъй като кой от митрополитите се самоопределя да е само 0,33 процента владика. За разлика от Григорий Врачански предишният (преди “избирането” на Неофит) не прие такава практика и не подписа Протокола от тогавашното синодално заседание, излъчило в тройката и двамата - Неофит и Гавриил, с по 9, а не със задължителните 10 гласа. Странно за Григорий Врачански, Серафим Неврокопски и Даниил Видински (тогава), които за разлика от собствения си духовен баща – митрополит Натанаил Неврокопски, който също не призна този невалиден избор тогава, те, неговите чада, предавайки го – сега се съгласиха. А в 2013 г. и Доростолският митрополит Амвросий също не положи подпис и не призна посочената тройка за легитимна и легална. Но! Сега
новите условия налагат нови възприятия
Григорий от Враца получи 11 гласа; Даниил от Видин получи не 10, а 9 гласа; Гавриил от Ловеч получи също не 10, а 9 гласа. Пред БТА на 28 май т.г. изявеният виден богослов проф. Иван Желев, близък приятел на покойния митрополит Натанаил и дългогодишен директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС, също категорично заяви с уставна изрядност следното: “с гласуване вътре в Синода между митрополитите на 20 юни ще бъдат излъчени трима, които ще се изберат с гласовете на две трети от членовете на Синода. И тъй като синодните членове сега са 14 (защото няма патриарх, който е едновременно и софийски митрополит), всеки кандидат за патриарх трябва да получи поне десет гласа. Тези трима кандидати се предлагат на патриаршеските избиратели, иначе казано - на членовете на Патриаршеския избирателен събор, за да изберат те бъдещия български патриарх".
Е, сега това Синодът го наруши!
Т.нар. Четвърти Патриаршески избирателен църковен събор изобщо не постави под въпрос нелегитимността на двама от тримата кандидати, които са били уж уставно избрани и измежду които трябваше Съборът да избере един от тях.
“Хубаво”, но…10 дни преди Събора в цялата страна се проведе акция за неизбиране на първи тур на нов патриарх, за да се стигне до втори такъв между легитимно предложения Григорий Врачански с 11 гласа и противоуставно посочения Даниил Видински с 9 гласа, за да може гласовете от първи тур за Гавриил да се прелеят автоматично към Даниил. – Защо?
Акцията се провежда (по-долу ще стане ясно защо от СВР и ГРУ на РФ) и е безпрепятствено извършвана. Гавриил е съветският кандидат за глава на Българската църква, но от отдавна преминалото време на Перестройката на Горбачов, когато той има стари зависимости в Москва от времето на отдавна забравения Московски патриарх Пимен. Даниил е войник! Той е млад войник и е изградил своего рода ЦВК “Вагнер” (Ц – от църковна). На Путин и на Кремъл им е необходим безмилостен и кръвожаден безбожник, за когото човекът е проблем и проблемът се разрешава с отстраняването на човека.
На 30 юни т.г. Говорителят на Събора съобщи, че за Български патриарх е избран Даниил.
Русия, Митрофанова, ПП „Възраждане“ и всички руски агенти за влияние у нас и умопомрачени русофили ликуваха и ликуват. Но и Съборът е нелегитимен! Пълномощия на делегати на Събора са невалидни и нищожни. Проверка на състава на делегатите от Синода не бе изобщо допусната да бъде извършвана. Дори Комисията по пълномощията не разполагаше с предишна вътрешно-ведомствена кореспонденция. В някои епархии на 2 юни т.г. изобщо не се проведоха редовни избори за делегати. Няколко делегата – членове на Събора не са въобще членове на БПЦ-БП, а избират Български патриарх. Светият Синод без уставно разпоредено му право лиши някои канонични български владици от легитимното им право като архиереи да участват в Събора и избора. За да бъде един кандидат, избран на втори тур за Български патриарх, според Устава се изисква той да е получил най-малко гласовете на 50 процента + 1 от присъстващите, за да бъде обявен от Събора за такъв. Не според Устава, а според Синода членовете-делегати на Събора следваше да бъдат 145. От тях не се явиха петима. Тоест присъстват 140 делегати, макар да не са призовани и други, имащи правото на това като епископи. И на първи, и на втори тур имаше по три недействителни бюлетини, което е нормално при тази изцяло руска тройка - все някои в БПЦ да не искат да дадат гласа си за който и да е Гундяевски послушник. Така от легитимно присъстващите 140 члена на Събора на втори тур Даниил получи 69 гласа, а Григорий 66. При тази ситуация, тъй като Даниил нямаше от 140 делегати 50+1 , сиреч 71 гласа, то по Устава на БПЦ следваше
да се премине към трети тур
пак измежду получилите най-много гласове, или Съборът да отмени на свое извънредно (поради непредвидени в Устава обстоятелства) тълкувателно заседание на Светия Синод.
Но Григорий Врачански, преброявайки бюлетините, директно и в разрез с Устава обяви за нов патриарх Даниил.
Това е духовният непотизъм на шуро-баджанащина, инсталиран в БПЦ преди 80 години и отбраняван, и отхранван от ДС-библиотекарите безпроблемно в завладяната ни дълбока държава.
В патриаршеската катедрала, посветена на мюсюлманина Александър Невски, изтребил безброй християни – православни, униати и католици, Данииловият Синод в пълнотата си интронизира в присъствието на цялата българска държавност и пред очите на Вселенския патриарх Вартоломей Даниил за свой патриарх и предводител.
Кой е Даннил? И защо Москва го направи Руски патриарх на българите?
Роден е 2 март 1972 г. в Смолян. Произходът му е от отдалечената от града махала с 14 къщи Чакмак Кая, известна сега като с. Кремене, което се слави с гроба на възпятата от народния гений Руфинка, която била болно легнала и он (мъжо ù) се е до нея опнал. Има дори слухове и съмнения за българомохамедански родствени връзки, които са типични за този район. Странно, но никой и до сега не е виждал официалното църковно кръщелно на патриарха – от кога, от кого и как е влезнал в Христовата вяра. Неговите светски имена са Атанас Трендафилов Николов. Бащата на Даниил е офицер в Държавна сигурност, служи при ОУ на МВР и пази страна на Варшавския договор от вражески елементи на НАТО и Гърция да не преминават границата. Известен е с това, че хора от региона, имащи роднини в Северна Гърция, след завръщането им в България, той лично ги е профилактирал и е вербувал не малко от тях за донесения при пътувания в Гърция. Името “Трендафил” е по-близко до Гюл и това предполага доносническа дейност в Смолянския район за българомохамедани от страна на народния милиционер, който през 1985 г., в разгара на Възродителния процес и Голямата екскурзия, записва (устройва) сина си Наско (патриката Дани) в Английската гимназия в Смолян, в която се учат децата на местната номенклатура на БКП. Бащата по-късно е и общински съветник в Смолян, а майката – преподавател по руски език и партиен секретар на смолянски ком.учителски съвет.
Наско (Патриарх Български) през 1996 г. се озовава в София и продължава чуждоезиковото си обучение в СУ “Св. Климент Охридски”, в специалност „Английска филология“. На следващата 1997 г. е приет за послушник в друг помашки край – в Хаджидимовския манастир “Св. Георги” под духовното старчество, наставничество и ръководство на небезизвестния покоен Неврокопски митрополит Натанаил, който става агент на ДС през 1975 г., с псевдоним “Благоев”. Същият още в 1978 г. е издигнат до “Секретен сътрудник” в 14-ти Отдел на Първо Главно управление (”Културно-историческо разузнаване”) и “Доверена връзка” на ДС.
На фигуранта, играещ днес ролята Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, биологичен баща му е Държавна сигурност; духовен баща му е също Държавна сигурност. Временен църковен осиновител му е пак Държавна сигурност.
Атанасчо през 1999 г. е постриган в монашество и още на следващия ден е ръкоположен за йеродякон от Натанаил Неврокопски. През 2002 г. задочно завършва Софийския Богословски факултет, в който се премества от „Английската филология“, която дотогава е следвал.
Успешното завършване на Даниил (отроче КаДеСарско) е изпитът на живота му. Взема го с пълно отличие пред Превзетата Дълбока държава, инсталирана у нас от окупационните войски на Червената армия преди точно 80 години, когато на 5 септември 1944 г. Сталин обявява Съветско-българската война, приключила злополучно за нас на 28 октомври с.г., и която плодовито се възпроизвежда до безконечност у нас.
Ето го шестака, получил от ДС и наследници оценка “Отличен” 10 (по руската десетобална система).
На 15 юли 2002 г. хора на Неврокопския митрополит Натанаил нахлуват в Обидимския манастир “Св. Пантелеймон” над Добринище и сменят самочинно, без знанието на компетентните органи бравите на вратите, които са поставени, за да настанят там хора на Максимовия синод, към който е Натанаил – основната фигура, причиняваща задълбочаване на разкола в БПЦ. Към 18 ч. на 21 юли отец Стефан Камберов от антикомунистическия синод на Пимен уведомява по надлежния ред официално дежурния офицер в полицията в Банско, че в знак на протест срещу насилственото превземане на светата Обител обявява гладна стачка, която ще проведе в двора на манастира. Дежурният полицай, вместо да обезпечи обществения ред, веднага съобщава по телефона на окупаторите на манастира като ги информира за инициативата на о. Камберов. Към 22 ч. той пристига в манастира, построен лично от него самия, но установява, че манастирските сгради са затворени и той сяда в двора на манастира, където да провежда гладната си стачка и е наблюдаван през прозорците в обителта от натанаиловите свещеници, които по същото време пият в манастирската трапезария, а към момента там са само йеродякон Даниил (сега Български патриарх) и отец Янко Русков. Те са инструктирани лично от Натанаил: “Да пазят манастира от разколниците.”
Отец Стефан, след като успява да влезе в двора на манастира, “събратята” му на секундата го изхвърлят обратно от манастира пред портите. Преди обаче да бъде наритан йеродякон Даниил (сега Български патриарх) “му дава шише с вода, за да не умре от жажда по време на гладната стачка”. Колко милостиво и християнско за един бъдещ Български патриарх?!
Отец Камберов сяда на пейка пред вече заключения манастир. Тези двама “духовници” веднага търсят помощ от други от околностите, тъй като решават, че хората на алтернативния синод се готвят да атакуват манастира.
Според йеродякон Даниил от манастира (сега Български патриарх), Сакарев (един от “опълченците” на ДС-агента “Благоев”) бил пиян и носел със себе си и бутилка мастика. Той сяда да си допие на първия етаж на манастира заедно с клисаря Борис Еринин.
Уплашен от нашествието на новодошлата 10-членна хвърковата чета на Натанаил, отец Стефан си събира багажа (одеала) и потегля към с. Добринище. След него обаче тръгват Борис Еринин и Малин Сакарев. По средата на пътя между манастира и селото те го настигат, пребиват го до смърт, свалят му расото, събуват му панталоните и го зарязват окървавен и гол в крайпътната канавка. След това Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, за да си допие. Призори тялото на отец Камберов е открито бездиханно и окървавено, става ясно от местни източници и документи по следственото дело.
Разиграва се “дяволската вакханалия”! Стенанията на жестоко убивания български свещеник са чути от ромско семейство, пребивавало в бивак наблизо.
Така на 22 юли 2002 г., след зверска жестокост е пребит, насилен и мъчително убит 66-годишния ставрофорен свещеноиконом Стефан Камберов.
Кръвта му е и по патриаршеските ръце на Даниил!
Около шест часà призори извършителят отец Малин се обадил на Неврокопския владика Натанаил, за да му съобщи лично, че свещеникът от Пименовия синод в Банско е мъртъв.
Пред разследващи полицаи, дознатели и следователи йеродякон Даниил (сега Български патриарх) дава и подписва свои свидетелски показания за извършеното убийство, за неговото осъществяване и как то е от него лично наблюдавано, разказват запознати.
По делото, по което със смехотворни леки присъди са осъдени тотални нещастници и маргинали, топадвокатът Рени Цанова в защитната си пледоария пред 5-членния състав на Окръжния съд в Благоевград пита: “Кой е този йеродякон, който е дал инструкции какво да говорят свещениците при разпитите?” Този йеродякон е днешното Негово Светейшество Българския патриарх Даниил – морален съучастник в смъртта на свещеник!
Всичко това е видно на правния сайт lex.bg, а преписките по досъдебните разследвания, които изчезнаха от Окръжна Прокуратура Благоевград не са се загубили и ги има филмирани на четири места за съхраняване данни на зависими психопати.
Ето малко от "изчезналото" от Прокуратурата: “Така наречените свещеници, обсебени от агресия… с ярост, жестокост и безумие съвършено безпричинно е УБИТ беззащитен човек…” Още едно свидетелство: “На другия ден, след убийството, на обяд свещениците (извършителите) най-невъзмутимо се хранили в столовата на манастира…” Йеродяконът-постник – сега патриарх също е бил там.
След тези златни мълчаливи даннилови уста Даниил през 2004 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на Роженския манастир “Рождество Богородично”. Като такъв през 2006 г. Даниил е възведен в архимандритско достойнство по решение на Светия Синод на БПЦ. В пълно нарушение на Устава на Българската Патриаршия, който изисква за въздигането в епископски сан да си прослужил в клира 10 години, през 2008 г., без да са се изпълнили 10-те години, патриарх Максим по настояването на Натанаил и кръга на Големия шлем на агент “Гоце” от ДС ръкополага Даниил за Драговитийски епископ и той е назначен за викарий на Натанаил в Неврокопска епархия.
След падането на Тройната коалиция и въздигането на нови сили в Синода, за да бъде съхранен, спасен, но и развит през 2010 г. патриарх Максим и Светият Синод изпращат Даниил за викарий на митрополит Йосиф в Българската задгранична епархия за САЩ, Канада и Австралия. Там той служи повече от 7 години. Йосиф към Държавна сигурност е агент „Николов” на Шесто управление на ДС от 1980 г. и секретен сътрудник „Зографов” на ПГУ от 1983 г. към Разузнаването на НРБ. Той е ДеСе-осиновителят на Даниил.
Един биологичен баща от ДС, двама духовни бащи също от ДС, а след малко и за него самия също като поддръжник на мракобесен режим.
В сърцето на САЩ – Ню Йорк Драговитийският епископ Даниил е преминал под влиянието като
агент за църковно влияние
в края на 2011 г. от офицер на СВР на РФ с псевдоним “Кантакузин”, който е пребивавал в САЩ под прикритието на духовно лице. Става дума за военен офицер, преминал и към цивилното ГРУ, в каквото качество успява по време на Кримската анексия от страна на Русия да привлече Даниил да работи срещу Гръцката църква в Америка и влиянието на Вселенската Патриаршия в САЩ като още тогава Даниил в Америка публично разпространява кремълските опорки за т.нар. неонацизъм в Украйна и “гоненията” срещу руското население в Източна Украйна, информират среди от САЩ, запознати с дейността на Даниил тогава. Той се сближава се с руснаци в САЩ, които са старокалендарци и пропагандира краен зилотизъм. Благодарение на насттавника си офицер от ГРУ преди завръщането му в България за Видински митрополит е изпратен на обучителни курсове -забележете - в забраняващия християнския култ комунистически Китай. В САЩ „Кантакузин“ основава манастир, покриващ всичките изисквания за радикална секта – готова по негов заказ в името на “Русь Святая” да извършат какво ли не. Имат и на двете крайбрежия на САЩ свои бази.
Този руски водещ офицер, известен, че притежава целия набор от воински ордени на РФ и сателитите ú редовно посещава България след избирането на Даниил за владика във Видин.
Обезпечител на това “духовно” развитие за разузнавач в расо дори до степен на камикадзе, подготвян за Патриарх на България с или без Даниилов Синод – това е най-големият “евроатлантик” от целия български народ за всички времена – владиката на САЩ, Канада и Австралия “Зографов - Николов”.
Ето: в статия в църковния сайт “Двери.бг” от 07.08.2024 г. владиката на всички Америки, Атлантици, Пасифици, Океании и др. ни разказва лично за 46-яит Годишен събор на Епархията ни там и цитира Послание до Събора от Даниил вече като патриарх. Моля, забележете следното, от което се разкриват
кодовете на агента:
“Независимо дали човек е религиозен, дали е нравствен, дали се стреми към нещо възвишено или пилее дните си в празнота – на всекиго все нещо му не достига. Това неудовлетворение от себе си е копнеж на хората за промяна на душевното състояние. „Какво да сторя?“ – обикновено се пита човек при такъв случай.
В евангелието четем, че подобен въпрос бил зададен и на Иисус Христос, при това от младеж. И какво му отговорил Христос? „Опази заповедите!“. „Кои?“ – попитал отново младежът. Христос му изброил само част от десетте Божии заповеди: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си“ (Мат. 19:16-19).
Да. Така е наредено в живота, че всеки трябва да изпълнява някакви задължения: войникът – заповедите на началството, ученикът – заръките на учителя; работникът – наредбите на ръководителя; шофьорът –правилника за движението, гражданинът – конституцията на държавата; държавникът – международните договорености и т.н. …
Така че идеалът на служението ми ще бъде:
С вярност към миналото - с отговорност пред бъдещето!”
Основният акцент, разкриващ личността на Светейшеството е: “Така е наредено в живота, че всеки трябва да изпълнява някакви задължения: войникът – заповедите на началството.” Даниил се самоопределя като войник на началството си, което вероятно е Кремъл, Путин, Наришкин, Костюков, Митрофанова и всички притоци на Москва река. Техен жертвоготовен изпълнител на волята им!
Окончателното решение за премахването на Неофит е взето, когато той поиска руската посланичка в София да предостави достъп до храма “Св. Николай Мирликийски” в руски архитектурен стил и да преотстъпи възможността за редовни богослужения от назначени от него български духовници след експулсирането от ДАНС на руски и беларуски шпиони, действали в страната под прикритието на расото. Тогава единственият български митрополит осъдил действията на ДАНС и Българската държава бе Видинския владика Даниил. Той дори заяви, че българските действия са осъдителни и противоканонични.
От 2018 г., когато бе избран за Видински митрополит Даниил винаги е бил срещу автокефална Поместна православна църква в Украйна, което е съвсем естествено за държава с такива мащабни за Европа размери и население. Обяви Вселенския Патриарх за разколник, при условие, че разколник е този, който не е с Предстоятеля на Православието в Константинопол. Дори в Енциклопедия “Британика” така е записано. На когото това не му харесва – да се оплаче по компетентност на следващия Вселенски събор, който единствено е институционално над Патриарха в Цариград.
След войната на Путин за унищожение на Украйна – и като държава, и като народ Даниил
ожесточи злостта си към невинните страдалци
на агресията от Север. Той никога не порица Кирил Гундяев като виновник и подстрикател за геноцид, който той назовава “свещена война”, но парадира с Каноническо право, от което нищо изобщо не разбира.
Ако Вселенската Патриаршия по неговите думи няма право сама да издава Томос за Автокефалия, то той нито е патриарх, нито е някакъв в автокефална Православна църква. И без това видимо прилича на Айталско-Байкалски мужик, който няма отношение към тоалирането. Затова в социалните мрежи често е представян като родния вариант на Осама бен Ладен.
Като избиран – избиран – недоизбран (клан – клан – недоклан), но посочен под затворените очи на Българското Контраразузнаване за обявен и интронизиран за Български патриарх и Софийски митрополит Даниил не показа, не показва, не желае да покаже промяна, а напротив – демонстрира чисто великоруски и великосръбски позиции и призовава за подкрепа на партизанстващите московски попове – колаборационисти на агресора Русия в Украйна.
Този човек се държи като предводител на тайни руски структури в Украйна, а не като Духовен водач на българите в страната и чужбина.
Той не е порицал никакъв порок в Българската църква, извършван от покварени разгулни духовници, нито пък е изобличил мерзостта на мафиотите, превзели българската държава. Никога не се е произнесъл за зверствата на комунистическия режим, не е почел паметта на жертвите.
Той от първия си миг на единоначалик и господар на черноризците подхвана безброй кадрови промени в столицата. Но най-страховито от гледна точка на бъдещето – там, където се коват кадрите на БПЦ – Семинарията в София например той назначи за Ректор някакъв о. Мелетий - човек, който, освен с огромна рижа брада с простосърдечна откровеност в националния ефир на обществената БНТ заяви на 31.07.2024 г. следното: “християнството не е морал, църквата и православието не са етичен кодекс”. Хвалà на таквиз герои!
А от 30.06.2024 г. Българският патриарх Даниил е и в пряк конфликт на интереси. Неговият роден брат управлява фирма “Непар” ЕООД с капитал – заем, отпуснат от Неврокопска св. митрополия. Тази тема ще се развие в следващите дни. Както и темата по предстоящия избор за нов Видински митрополит, също дирижиран от Москва чрез ченторите от Библиотекарски институт, споделят запознати.
Днес на 6-ти септември, в Деня на Съединението
Данииловият Синод ни съедини с Гундяевия Синод,
който заседава в Данииловия манастир в Москва. Честито Съединение! 139 години по-къ6-тисамо срам и погнуса.
На 6-ти септември 1948 г. Великият Екзарх Стефан Български – Праведник на Народите под натиск от Синода и на тогавашната просъветска власт подава оставка. Дано между 6 и 9 септември Даниил (неНиколаев) Трендафилов депозира единствено достойното си деяние – внасяне оставка до Светия Синод в знак на преклонение към жертвите на комунистическия терор от Народния съд – та до отец Стефан Камберов във връзка с най-черната за България дата, от която се изпълват 80 години!
По време на предизборната кампания партиите ще трябва да отговарят на въпроси за комунистическата путинска БПЦ.
* БПЦ – МП означава Българска православна църква – Московска Патриаршия.
Следва продължение.
Очаквайте!