Евгени Кънев
Днес е денят на победата над нацистка Германия, когато малко преди полунощ европейско време на 8.5.1945 е подписана капитулацията.
А утре - 9 май - е денят на Европа, когато през 1950 г, декларация на френския външен министър Роберт Шуман поставя под общо управление въглищната и стоманената индустрии на Франция и Западна Германия (ФРГ) - с което се бележи началото на Европейската общност, официализирано в договора от Рим (1957 г).
Това, което ми липсва в нашата политика са пламенни оратори, които да защитават ценностите на Европа: върховенство на правото, свободата на словото, правата на човека, защита правата на малцинствата, политическия плурализъм, неприкосновеността на частната собственост, тайната на личната кореспонденция и т.н.
Вместо това, терминът
“европейски ценности” е станал клише и често използван като подигравка
в контраст с възхвала на някакви митични български “изконни” ценности. Не, същите тези европейски ценности - ненавиждани от невежество - са залегнали в нашата Конституция от 1991 г и то 14 години преди да подпишем Лисабонския договор за присъединяване към ЕС през 2005 г!
Начиная с член 4 (1) : “България е правова държава.”
Да, няма кой да защити тези ценности от тяхното системно поругаване от политиците на Прехода, които в голямото си мнозинство са със соц манталитет. По ирония на съдбата - това поругаване стана ендемично с влизането ни именно в ЕС!
“Върховенството на правото” стана клише, докато се формираше един хищен олигархичен елит чрез ендемична корупция и откровен грабеж на публични фондове под закрилата на прокуратурата, а и на съдебната власт.
Единствената страна в ЕС без осъден политик!
“Свободата на словото” у нас удари дъното в световната класация, заради изцяло контролиран наратив на националните медии, където корупцията е спорадично споменавана като нещо така типично и нормално за … демокрациите.
“Правата на човека” са безброй осъдителни присъди от ЕСПЧ срещу България за системното им погазване от правоприлагащите органи: МВР, администрация, прокуратура и съд.
Вместо “защита правата на малцинствата”, тези малцинства са предпочитана територия за инженерингови проекти, в които злоупотребата с техния социален статут и разпалването на омраза към тях носи гласове и създава патерици на Статуквото.
“Политическият плурализъм” се състои в разнообразие от инженерингови проекти на БКП и ДС, които светкавично почти задушават всяка неконтролирана политическа алтернатива чрез - именно - репресивните органи и медиите.
“Неприкосновеност на частната собственост” е все още пожелателна след толкова рейдове за кражба на собственост не само от българите (от политици, мутри, имотна мафия, офшорки, подставени лица, клошари ), но дори от големи европейски инвеститори чрез “гнили ябълки” в съда.
“Тайна на личната кореспонденция” беше взривена от хиляди случаи на неконтролирано подслушване, шантаж на най-високо политическо ниво чрез записи, терор и тормоз над политици и граждани, опълчили се срещу системата.
Къде са ораторите в нашата политика, които се опълчват срещу всичко това?
Къде са тези, които не се срамуват от Европа, защото България е Европа!
Къде е българския Ги Верхофстад, бившия белгийски премиер, който пали Европарламента със своите пламенни речи за Европа и нейните ценности?
Ами докато ги нямаме - българите ще вярват на професионални мошеници в политиката, само защото са добри оратори!