Димитър Попов

Радев и неговата мръсна игра със страховете и патологиите на българите накрая намериха своя естествен край на калния терен на политиката. Вече като политик Радев си е осигурил олигархичния кръг от мутренски бизнесмени и подсъдими мошеници, които ще създават и финансират неговата бъдеща партия. Подсигурил си е онези ценни и дълбоко маскирани съветници в Кремъл, които създадоха неговия политически образ с много шпиони и много пари, и сега ще очакват той, вече като партиен лидер или бъдещ премиер, да направи 

реални стъпки за напускане на ЕС и НАТО

Подсигурил си е партийния слугинаж от кариеристи и маргинали, които се юрват към всяка нова партия с надеждата за някое евро и държавна служба. Съюзил се е със съмнителни партии-секти, готови да плюят на европейското си лице само и само да се доберат до власт, дори през руски проект като Радев.

В завладяното и обезчестено президентство е оставил своята дясна ръка Йотова, която ще обслужва мераците му да заграби цялата власт в страната по един или по друг начин, поставяйки под въпрос върховенството на парламента с призиви за 

преосноваване на държавата 

На пръв поглед Радев се е подсигурил отвсякъде. И все пак напускането на президентството е фаталната грешка и той много скоро ще усети това на гърба си. Да се хвърлиш в неизвестното, като се довериш на платени хора, които казват, че това ще предизвика изборна вълна, е голяма глупост. То е като да скочиш от самолета с пътна раница, вярвайки, че имаш на гърба си парашут.

Доста ласкатели го лъгаха, че ще спечели настоящите избори сам, както го направи царя, и той изглежда е повярвал, че вече носи царска корона. Обаче ласкателите лъжат - короната е от тръни!

Откъде ще му дойде на Радев бедата?

Първо от очакванията да бъде първа партия на изборите и да ги спечели с голяма разлика. Вярно е, че социолозите откриха 40% негласуващи, които търсят нов спасител. Тези хора обаче смятат всички политици за маскари, а Радев е достатъчно окалян в българската политика за да бъде припознат като принц на бял кон. Неговият висок рейтинг също е под въпрос – не е ясно дали е личен или се дължи на институцията президент. Това разграничение се прави от социолозите и винаги е показвало, че разликата е в пъти. 

Освен това Радев е проруски и евроскептичен политик, а този тип избиратели са в рамките на 20% и в момента са разпределени между други партии. Не е сигурно, че ще се преориентират към него, макар той да направи такива заявки с борбата срещу еврозоната, с призиви за преосноваване на държавата и за измитане на политическия елит. В същото време на десния електорат той говори обратното - обещава съдебна реформа и проевропейска политика, за която бил работил със служебните си правителства. Разбира се общият лозунг „Борба с мафията“ може да му спечели част от избирателите на ППДБ и Възраждане, на МЕЧ, Величие, БСП, а може би и на ИТН, но това няма да доведе до изборна вълна в никой случай. Нагласите на българите са апатични и няма да се променят за два месеца, освен ако в страната има катаклизъм с апокалиптични размери. 

Трудно ми е да допусна също, че Радев ще победи ГЕРБ и ще направи редовно правителство. По-скоро ще получи резултат по-малък или колкото Борисов, а после ще му трябва коалиция с Възраждане и ППДБ. В момента такава 

коалиция е вече уговорена, 

но дълбоко не вярвам, че той ще съчетае противоположни геополитически ориентации в едно правителство – това е невъзможно за зависим от Москва човек като него. След изборите е по-вероятно да има блокаж и нови избори, което за Радев ще е вече пързалка надолу по склона, и то без надеждни спирачки. 

Освен това битката на терена срещу Пеевски и Борисов ще е на живот и смърт, а двамата ще я водят с всички средства, които притежават. През изминалата година Борисов овладя репресивния държавен апарат почти изцяло и сега може да притиска политика Радев от най-неочаквани за него посоки. В президентството Радев беше защитен от разследвания, в политиката обаче такава защита няма, а той натрупа доста провинения – нарушенията на Конституцията, руските шпиони в президентството, Боташ…Към него тепърва ще има много въпроси, на които досега не е давал никакъв отговор, а ще трябва когато ги задават следователи и прокурори.

Вярно е, че сега Борисов изглежда объркан и очевидно нямаше подготвена предварително стратегия за напускането на Радев. Същото стана и когато протестите през миналата година се разраснаха. Борисов прави доста грешки напоследък - седи на много столове, договаря се с всички и размива ГЕРБ идеологически и геополитически, като позволява на противниците си да представят партията му само като корупционна и отживяла времето си. Определено му липсва ПР стратегия, а мощният пропаганден апарат на ППДБ и на Радев го съсипва с изненадващи ходове. Но…Борисов не може да бъде отписан, особено със съюзник като Пеевски. Той има огромен опит и за разлика от Радев отлично познава дебрите на българския обществен и държавен живот, както и на международната политика. Той тепърва ще изважда козовете, които има, а това със сигурност ще е голям проблем за Радев, за неговата партия и съюзниците му. Това е битка за оцеляване, дори физическо, а в битките за оцеляване Борисов няма равен на себе си.

Освен това, лидерските партии имат и лица около лидера, а те понякога са по-важни за избирателите, отколкото партийната програма. Радев тепърва ще усети какъв материал са партийните кадри в България, как лесно предават боса и как лесно лъжат и мамят в личен интерес. Такива хора обикновено нахлуват в новите партии на талази и бързо съсипват лидери, които не могат да им уловят схемите и номерата.

Истината е, че Радев ще се провали още на предстоящите избори. Всички условия за това са налице. Разбира се, докато не излязат първите социологически проучвания, това няма как да бъде доказано. Но обстоятелствата са такива, че за него беше по-добре да си изкара целия мандат, вместо да се прави на политик. Признавам, че и аз не очаквах да излезе от президентството сега, мислех, че съветниците са му обяснили в дълбочина екстремния риск, който поема със 

скок в тъмното

 Фактът, че все пак напусна означава едно - Радев е повярвал на ласкателите и службогонците, които много искаха да направи партия, в която те лично да си уредят живота. Подвеждането по такива шарлатани, и то за втори път, говори много за характера и интелигентността на всеки лидер. Радев има слаба оценка по този показател, а това му вещае печално политическо бъдеще.

Толкова за негативите от този ход. Оставката на Радев обаче има и добра страна за България – тя предвещава края на политическата криза. Тази ужасяваща 5 годишна агония се дирижираше от президентството, разпалваше се и се асистираше от президента с всякакви разрешени и неразрешени политически инструменти. Сега, когато Радев го няма там, кресливите радикални партии, финансирани от неговите олигарси и паразитиращи върху неговите войни с Борисов, изгубиха покровител и спечелиха противник, което вещае лошо бъдеще и за тях самите. 

И накрая един съвет за пилота Радев: вече катапултира от самолета, сега да си провери парашута, защото го чака много твърдо приземяване!