Разплитането на конфликта ще започне там, където започна през 2014 г. – в Крим. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Искрен Иванов, политолог и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Експертът отбеляза появата на нови сили с претенции да бъдат глобални актьори. „Русия на този етап има такива претенции, но както виждаме на бойното поле в Украйна трудно може да ги оправдае поради простата причина, че западните оръжия се оказаха далеч по-ефективни от руските. Причината за това е и технологичното превъзходство на Запада, но най-вече, че след края на Студената война Русия разчита единствено и само на ядрения си арсенал“, заяви доц. Иванов. Политологът посочи, че на този етап другите кандидати за полюси като Бразилия, Индия и т.н. по-скоро още не са достигнали паритет със САЩ и Китай, които са единствените сили, които могат да претендират за глобални актьори на този етап.

Първият етап на войната в Украйна се характеризирал с мащабна руска офанзива, която е стигнала почти до украинската столица. „На този етап от конфликта стана ясно, че Украйна няма да може да се справи с Русия без помощта на Запада. Тогава САЩ и Западна Европа взеха решение да снабдят Украйна с оръжие, за да сдържат Русия“, заяви доц. Иванов, определяйки тази стратегия като по-изгодна за него.

Вторият етап на конфликта е започнал в лятото на 2022 г. и е продължил до зимата. „В рамките на този период Украйна успя да осъществи контраофанзива и да изтласка руските войски. Това беше период, в който стана ясно, че единственият начин Украйна да поддържа това темпо е, ако тя бъде снабдявана периодично със западни оръжия“, посочи политологът.

В момента, според него, се намираме в третия етап на войната, който може да продължи до лятото, когато окончателно ще стане ясно дали Украйна има перспективи да си върне Крим.

Доц. Искрен Иванов смята, че войната ще свърши в Крим, защото всичко е започнало от Крим още през 2014 г., когато Русия го анексира. „Твърде е възможно, ако украинските войски стъпят на територията на Крим, конфликтът рязко да ескалира“, допуска анализаторът. Другите сценарии са да има някакъв баланс на силите или преговори. „На този етап не виждам посредник, който би се ангажирал с такива преговори. По-вероятно е да има ескалация на конфликта, защото Украйна е твърдо решена да си върне Крим“, подчерта той.

Доц. Иванов не изключва символична ескалация по повод годишнината от започването на руското нашествие – 24 февруари 2022 г.

„Нещата ще започнат да се проясняват през лятото, защото има сведения, че Русия изчерпва своите стратегически ресурси“, каза той и добави: „За нещастие има сведения, че и НАТО лека полека започва да ги изчерпва“. Политологът уточни, че това е причината поради, която Франция и Германия са толкова колебливи за това дали да изпращат повече оръжия на Украйна и то по-конкретно оръжия, от които зависи защитата им. Анализаторът посочи, че Америка и Великобритания могат да си позволят да изпращат оръжия, защото тяхната военна индустрия работи на максимум, но при Европа има военни квоти, които трябва да се спазват. „Разплитането на конфликта ще започне тогава, когато Русия започне да изчерпва стратегическите си ресурси и когато Украйна посегне към Крим, защото тогава ще видим кой е победителят и кой е губещият. От това ще зависи дали конфликтът ще продължи да се разлива към НАТО или в един момент просто ще завърши с победа за Украйна“, прогнозира доц. Иванов.

Той отхвърля възможността за дворцов преврат в Кремъл. „Президентът Владимир Путин се е обградил с хора, на които вярва, обградил се е с личности, които са с твърда подкрепа за неговите действия“, каза политологът. Заради медийното затъмнение в Русия той не може да каже дали в страната съществуват сили, които искат да свалят Путин от власт.

Доц. Иванов не смята, че Русия има съюзници в тази война в смисъла, в който ги разбираме в НАТО. Според него Китай в никакъв случай не е руски съюзник. „Доктрината на Пекин е Китай като център на една икономическа система, обхващаща света. Китай е неутрален и това го виждаме по техните действия“, обясни анализаторът. Руският лагер на този етап е много по-малоброен, отколкото западния и включва страни като Сирия, които по някакъв начин са зависими от Москва.

„Докато България е под ядрения чадър на НАТО няма директна военна заплаха за нашата национална сигурност. Докато сме част от алианса няма заплаха за нашата национална сигурност, но има киберзаплахи и хибридни заплахи“, напомни доц. Искрен Иванов. Политологът обясни, че киберзаплахите се състоят в хакванията на правителствени сайтове и в по-дългосрочна перспектива от изтичане на данни.

Той призова да не подценяваме хибридните заплахи, защото те разделят обществото по такъв начин, че държавата отслабва и не може да защитава своя национален интерес. „Пригодено към България това означава радикализация на обществените и политическите нагласи. Основната хибридна заплаха, с която трябва да се борим е преодоляването на разделението в обществото“, призова доц. д-р Искрен Иванов. /БГНЕС