Назар Олийник, за polskieradio.pl

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след изключително ожесточена кампания, по време на която той на косъм се размина с убийство, се превърна за мнозина по света в шок и потрес. Причината бе, че много хора смятаха, че „в една и съща река два пъти не се влиза“. Но събитията се развиха не така, както предполагаха и желаеха — Тръмп се завърна, за радост на Путин и не само на него.

Напълно възможно е 20 януари 2025 г. да влезе в учебниците по дипломация, геополитика и история на международните отношения като повратен момент във формирането на нов световен ред и като символ на края на либерално-демократичната парадигма, изградена върху уважението към международното право, установена след Втората световна война.

Първата година от втория президентски мандат на Доналд Тръмп в ефира на предаването „Международен (без)ред“ коментира Юрий Фелштински — известен руско-американски историк и публицист.

Трябва да се подчертае, че той е убеден: както в личен, така и във външнополитически план, че Тръмп се намира в агентурна зависимост от Кремъл. Именно на тази тема е посветена и неговата книга „Многоходовата стратегическа операция на века: Доналд Тръмп и Дмитрий Риболовлев на каишка в Кремъл“( сложна, предварително разигравана стратегия с прикрити цели- бел.ред.). Така експертът вижда първата година от новото президентство на Доналд Тръмп в контекста на световната политика, без да подминава и вътрешноамериканския контекст.

„Безспорно идването на Тръмп на власт беше изненада. Тук дори не става дума толкова за самия факт, че той спечели втори президентски мандат. Мнозина смятаха, че първия път народът е гласувал за него погрешно, без напълно да осъзнава кой е Тръмп. Но втория път, когато той победи, победата му беше изключително убедителна. Стана ясно, че този път американският народ — приблизително 53% от гласувалите за Тръмп — добре е разбирал за кого дава гласа си. В същото време много неща се оказаха неочаквани, тъй като се смяташе, че голяма част от резките му изявления — както във вътрешната, така и във външната политика — са просто израз на предизборната му реторика. Но се оказа, че това е било

напълно честно предупреждение за онова, което реално предстои да се случва.“

Експертът добавя, че има още един момент, който е изключително важно да бъде осъзнат:

„По въпросите на вътрешната политика президентът на Съединените щати е сравнително сериозно ограничен. Въпреки това Тръмп демонстрира значителна изобретателност и намира вратички, които му позволяват да заобикаля правилата и контрола, съществуващи над президента на САЩ във вътрешнополитически план.

За разлика от това, по отношение на външната политика системата на сдържане и противотежести не съществува дори на теоретично ниво. Американската управленска система е устроена така, че във външната политика президентът разполага с почти неограничени правомощия.“

Между другото, в интервю за изданието „The New York Times“ Доналд Тръмп заяви, че правомощията му като лидер на САЩ са ограничени 

единствено от „собствения му морал“, 

а не от международното право. „Има едно ограничение — моят собствен морал. Моят собствен разум. Това е единственото, което може да ме спре“, каза той пред журналистите.

По повод този подход на президента Тръмп Фелштински отбелязва:

„В крайна сметка същото може да се каже за Тръмп и по отношение на вътрешната политика, защото, както се оказа, в Америка няма закони.Това звучи много странно, тъй като всички ние, включително и за мен, тъй като живея в Съединените щати вече почти 50 години, от 1978 г., когато напуснах Съветския съюз. Ние смятахме, че живеем в държава, в която законът е над всичко. Оказа се обаче, че в Америка по същество няма закони в класическия смисъл. Системата в САЩ е прецедентна и е изградена така, че закон става само онзи въпрос, който е преминал през съд. Стана повече от ясно, че президентът има възможност, ако пожелае, 

да нарушава всички онези традиции и норми, 

върху които се е крепяла държавата.“

Връщайки се към външнополитическия курс на президента на САЩ, Юрий Фелштински смята, че първата година от неговия мандат е показала, че интересите на Путин и интересите на Тръмп напълно съвпадат и че между тях съществува тясно сътрудничество:

„Този съюз е изграден върху пълното съвпадение на стратегическите интереси на двамата лидери. Защото и за първия — условно казано, под номер едно ще поставим Путин, а под номер две — Тръмп — 

главният враг е световната демокрация.

За Тръмп този главен враг, от една страна, се намира вътре в самите Съединени щати — това е приблизително половината от населението на страната. Виждаме реална, изключително сериозна глобална битка между демократите и републиканците вътре в САЩ. И тази битка се оглавява от главнокомандващия — Доналд Тръмп. В Северна Америка към това се добавя и Канада: виждаме как Тръмп на риторично ниво заявява, че Канада трябва да стане 51-вият щат на Съединените щати, а на практическо ниво тарифната политика на САЩ е насочена към отслабването на този „враг“ — демократична Канада.

Основният център на демокрацията и главният противник на Тръмп е демократична Европа. За да отслаби този враг — или дори да го победи — 

Тръмп отчаяно се нуждае от помощта на Путин. 

И именно затова, както подчертава експертът, пречка за тези планове на Тръмп е Украйна:

„Цялата украинска политика на Тръмп по същество и безусловно е насочена срещу Украйна, макар сама по себе си Украйна изобщо не го интересува. Украйна интересува Тръмп само като онази кост в гърлото, която е заседнала у Путин. За да може Путин да тръгне срещу Европа, да я разгроми и да помогне на Тръмп да я победи, за Тръмп е абсолютно необходимо 

Путин първо да се разправи с Украйна.

„Именно по тази причина цялата 2025 година — започвайки от 20 януари, когато Тръмп стана президент — беше посветена на темата за предаването, подчиняването на Украйна на Путин.“

Публицистът подчертава, че всички „мирни планове“ на Тръмп всъщност са били и продължават да бъдат планове, съставени в Кремъл — не само за капитулацията на Украйна, но и насочени към по-нататъшна ескалация на войната в Европа:

„Това са планове, които допускат

 нахлуване на руски войски в Източна Европа.

Именно затова нито един от тези планове, които предвиждат демобилизация на украинската армия, не съдържа изискване за демобилизация на руската армия. Не се предвижда, че след сключването на „мирно споразумение“ между Украйна и Русия руската армия ще бъде разпусната. Напротив — тези планове изхождат от това, че тази армия ще тръгне към Източна Европа. И това е именно онова, от което Тръмп се нуждае. Защото реализацията на неговия лозунг „да направим Америка отново велика“ е възможна само при едно условие:

ако Европа бъде разрушена от война, 

както се случи по време на Първата световна война и както беше по време на Втората световна война.“

Експертът обаче посочи и защо се е стигнало дотук, като открои ключовия момент, в който планът на Путин и Тръмп се провали и капитулацията на Украйна не се състоя:

„Тя се провали в деня, когато се състоя скандалният, остър и, вероятно за мнозина неочакван разговор между Зеленски, от една страна, и Тръмп и Ванс — от друга, в Овалния кабинет във Вашингтон, в Белия дом. Именно тогава Зеленски фактически отказа да капитулира.

Едновременно с това беше направен опит да бъде принудена Европа да капитулира. И този ден също е фиксиран в историята — това е денят, в който вицепрезидентът Ванс говори в Мюнхен на конференцията по европейска сигурност.

В присъствието на всички политически лидери на Европа, в речта си за европейската сигурност той нито веднъж не спомена Русия като главен агресор и основна заплаха за европейската сигурност, нито веднъж не спомена НАТО. За сметка на това той настоя европейците да допуснат фашисти до властта. Именно по този начин беше възприета в Европа речта на Ванс. И тогава Европа отказа да капитулира.“

Юрий Фелштински коментира и въпроса, който днес е в устата на всички международни наблюдатели — Гренландия. Неотдавна всички тези изявления на Тръмп за желанието му да превърне най-големия остров в света, който е автономна територия на Дания, изглеждаха странни и несериозни. Последните седмици обаче ясно показаха, че Съединените щати, под ръководството на Тръмп, 

са готови да стигнат докрай, включително до военна операция,

за да постигнат тази цел, дори ако това доведе до окончателен разрив с Европа. По мнение на експерта зад това може да стои негласно споразумение между Тръмп и Путин:

„Втората световна война започна със споразумение между Хитлер и Сталин за подялбата на Европа. Тези августовски договорености от 1939 г. по същество се превърнаха в ключа, който отключи вратите на Втората световна война. Аз съм абсолютно убеден, че подобно споразумение е било сключено и между Тръмп и Путин.

Смятам, че окончателно то е било договорено по време на срещата между Тръмп и Путин в Аляска. За това има определени косвени признаци. По-специално, Уиткоф — човек, близък до Тръмп — след края на тази среща даде интервю за CNN. В него той заяви, че по време на преговорите е била обсъждана 

възможността за руско нахлуване в Европа. 

Този въпрос е бил повдигнат в контекста на така наречените „гаранции за сигурността на Украйна“. И когато е бил зададен въпросът какво ще се случи след капитулацията на Украйна, Путин е отговорил, че дава „честната си дума“, че уж руските войски няма да нахлуят в Европа.

В нормална ситуация президентът на Съединените щати би трябвало да отговори по друг начин. Той би трябвало да каже, че в случай на нахлуване на руски войски в Европа, ще бъде задействан член 5-ти от договора на НАТО. Но очевидно това не се е случило и Путин не е чул подобно възражение.“

Фелштински подчертава също, че дискурсът на стопанина на Белия дом и неговата администрация около Гренландия е също лъжлив и е насочен към 

окончателното унищожаване на евроатлантическото сътрудничество:

„В действителност никой не заплашва Гренландия. Поне поради факта, че Гренландия е част от Кралство Дания, а Дания е член на НАТО, и в този смисъл европейските гаранции за сигурност се разпростират и върху самата Гренландия.

Но конфликтът между Европа и Съединените щати около Гренландия в действителност води до окончателното разрушаване на НАТО и до окончателния разпад на Европейския съюз. Защото е напълно очевидно, че всякакви агресивни действия на САЩ спрямо Гренландия неизбежно ще доведат до конфликт между Европа и Съединените щати. И е ясно, че ако Европа влезе в конфликт със Съединените щати заради агресивни действия на САЩ спрямо Гренландия — а тя ще влезе — тогава отделни държави, като Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, а може би дори Полша, могат да откажат да подкрепят общоевропейската политика по този въпрос. Това реално може 

да доведе до крах на Европейския съюз. 

Именно от това са заинтересовани и Тръмп, и Путин.“

Както си спомняме, Доналд Тръмп дойде на власт с два основни лозунга: „Make America Great Again“ и „America First“. Съществуват социологически проучвания, които показват, че 67% от американците — включително и онези, които са гласували за Тръмп — са недоволни от това, че Америка не е станала „първа“, както и от това, че Тръмп в значителна степен се е фокусирал върху въпросите на външната политика. 

На 3 ноември в САЩ ще се проведат т.нар. междинни избори. Възниква въпросът: ако тази неблагоприятна за Тръмп тенденция се запази, при която демократите водят,  може ли да доведе до отслабване на властта му, има ли такава перспектива и как това може да се отрази на външната политика? 

По този въпрос експертът коментира: „Смятам, че за американския избирател основни ще бъдат въпросите на вътрешната политика. В същото време, за да завършим темата за външната политика и в частност за Гренландия, която може да се превърне във фактор именно през 2026 г., трябва да се отбележи следното: ако Тръмп е решил и предприеме някакви действия по отношение на Гренландия, това ще се случи именно тази година. Трябва да се разбере, че действията на Тръмп по отношение на Гренландия са, меко казано, безсмислени и поради още една причина — независимо от това какво ще се случи в Гренландия по време на неговото президентство, всички тези 

последици и стъпки ще бъдат анулирани след напускането на Тръмп от Белия дом.“

Експертът смята, че на междинните избори, в най-лошия за Тръмп случай, той може да загуби мнозинството и в двете камари — и в Конгреса, и в Сената. Но по някаква причина му се струва, че това може и да не се случи. Ето как Фелштински се аргументира защо това е малко вероятно: 

„На последните избори, на които Тръмп постигна убедителна победа, основната награда за постигането на тази победа трябва да бъде връчена на демократите. Демократичният фланг на Съединените щати, за съжаление, в продължение на десетилетия последователно се е измествал от центъра наляво. И това вече неконтролируема дори от самите демократи „левичарство“, неконтролираният ляв популизъм, се превърна в толкова дразнещ фактор за по-голямата част от американското население, че на последните избори те гласуваха за републиканците — както на ниво президент, така и по отношение на тяхното мнозинство в Конгреса и Сената.

Въпреки че политиката на Тръмп в много отношения е и неконтролируема, и безумна, няма никакви признаци, че демократите са си направили изводи от случилото се. Не се вижда тази партия да се е осъзнала и да се е върнала към традиционната центристка политика. Чрез укрепване на своя център би могла да започне ефективно да се противопоставя на Тръмп, но това не се случва.

Превод: Faktor.bg