Във връзка с Априлската епопея се откриват и нови изследователски полета, заяви пред БНР доц. Пламен Божинов от Института за исторически изследвания към БАН.
"Едно от важните полета в последните години е погледът върху паметта за Априлското въстание – изследването върху това как в различните епохи се е интерпретирало и предавало сред съвременниците онова, което се е случило. Това определено обогатява представата не само за самото въстание, но и за това как и по какъв начин обществото възприема случилото се тогава." - поясни той.
"На всеки пет години се провежда голям дебат за Априлското въстание. Правят се научни конференции, чиито основен организатор е Историческият музей в Панагюрище. В тези форуми се включват научни работници от Института за исторически изследвания към БАН, историци от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", местните краеведи от музейните центрове в страната, изследователи от чужбина." - посочи доц. Божинов.
По думите му, тези конференции, заедно с откриването на нови извори, дават една по-широка и по-задълбочена представа за това какво се е случило в България през периода април-май 1876 г.
Ученият постави акцент върху медийното отразяване на Априлското въстание в Европа и Америка. Широко известен факт е, че то е отразено мащабно в чуждестранната и в българската преса, излизаща зад граница. По един начин обаче това се случва във Великобритания, Германия, Русия и Франция, а по друг – в Цариград и в Румъния.
Доц. Пламен Божинов е автор на редица статии и студии, посветени на историята на политическите, църковно-националните, просветните и културните изяви на българите през ХІХ в. Завършва Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1983 г. Докторската му дисертация на тема "Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност до 1878 г." е подготвена в Института по история при БАН и защитена през 1996 г. От 2009 г. е доцент в Институт за исторически изследвания. Чел е лекции в Нов български университет в периода 1996 – 2005. Участва като съавтор в енциклопедичния справочник "Кой кой е сред българите ХV –ХІХ в." (2000). Автор е на редица студии и статии, посветени на историята на политическите, църковно-националните, просветните и културните изяви на българите през ХІХ век. Научните му интереси са свързани с Българско Възраждане, история на политическите идеи и техният трансфер, църковно-национална борба, културно-просветно движение, цариградски българи, благотворителност, Източна криза 1875 – 1878, учредително събрание, история на дипломацията.