Сърбите масово обменят динари за евро, подхранвани от опасения за предстоящи санкции, съобщават медиите в западната ни съседка, цитирани от бТВ.
През последните дни в обменните бюра в страната еврото се намира трудно и често трябва да бъде заявявано предварително.

Вълната от паника започна преди около десет дни, след като президентът Александър Вучич предупреди, че американските санкции срещу сръбската петролна компания NIS може да засегнат и банки, които работят с нея, и дори Централната банка на Сърбия.

Допълнително напрежение внесе, макар минимално, поевтиняването на динара спрямо еврото, след години на почти фиксиран курс. „Движението, което видяхме през декември, е най-голямото тази година, а вероятно и за по-дълъг период“, коментира Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.

В опит да овладее ситуацията, Националната банка на Сърбия въведе временна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на граждани. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро – смятана за „психологически праг“.

 От Централната банка подчертават, че паниката няма реални икономически основания, а е подхранена от медийни публикации и от социалните мрежи.

Банкерът Владимир Васич заяви пред „Дойче веле“, че икономически причини за подобен страх няма. „Но видяхме как работи човешката психология. Информацията около NIS създаде усещането, че предстои нещо много лошо.“ - коментира той.

Според експерти реакцията на хората не е изненадваща. В страна, която още помни хиперинфлацията от 90-те години, недоверието към националната валута е дълбоко вкоренено. „Това преживяване трайно е оформило недоверието към динара и институциите“, казва Иван Станоевич, асистент по политическа икономия във Факултета по политически науки в Белград.

Американските санкции срещу NIS, в която Русия държи мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в сила на 9 октомври. Сърбия притежава 29,87% от компанията. Президентът Вучич обяви, че до началото на следващата седмица очаква „важни новини“ по темата и изрази надежда те да бъдат „добри за гражданите на Сърбия“. По-рано той определи 15 януари като „ден Х“ за решаване на кризата.

Политическият икономист Иван Станоевич обаче смята, че властта умишлено подхранва страха. „Когато хората са уплашени, Вучич може да се появи в ролята на спасител и да реши кризи, които сам е предизвикал“, коментира той.