Двете български църкви в Одрин, съхранени до днес - „Св. Великомъченик Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, са пазители на историческата памет и духовност в града.

Одрин е място, възраждащо забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Той е столица на Османската империя от 1369 до 1453 година и е преплетен с българската история и преломни за нея събития. Не само поради географската близост на двете страни, но и с отгласа от спомена за битките, в които с невероятен кураж и невиждана смелост герои и от двете страни са дали своите животи в защита на родината си. Днес паметни плочи на загинали офицери все още се пазят в града, предаде репортер на БГНЕС.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 г. Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 г. цар Калоян разгромява тежковъоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.

През март 1913 година превземането на Одрин от българската армия под командването на генерал Георги Вазов практически слага край на Балканската война. Михо Георгиев – старши подофицер от 29 пехотен Ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. В обсадата българските войници демонстрират светлия идеал за обединение и извършват подвиг, който завинаги остава диря в сърцата на целия български народ.

На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой.

В двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин са погребани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г.

Днес паметни плочи на загинали войници са запазени в другата българската църква в града „Свети Великомъченик Георги“.

Църквата „Свети Великомъченик Георги“ е разположена в североизточната част на град Одрин, в старата българска махала. Тя, заедно с другата българска църква, „Св. св. Константин и Елена“, е подчинена на Одринската епархия към Вселенската патриаршия.

Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е изграден още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.

След изселването на българското население от Източна Тракия, Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до 1940 година църквата има български свещеник. След това богослуженията са извършвани от български свещеници от Цариград. В края на XX век църквата е поддържана доброволно от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък завършва Духовната семинария и Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Галактион Старозагорски и в началото на 2003 година патриарх Вартоломей I Константинополски му разрешава да служи в Одрин. През 2004 година църквата е реставрирана.

Храмът представлява базилика с висок, облицован с дърво таван. Изграден е на площ от 320 м² в стил, характерен за късното Българско възраждане. Интериорът е решен предимно в бяло. Над олтара има два реда множество малки икони. Над тях камерата на БГНЕС запечата вдъхващото страхопочитание всевиждащо Божие око. Под купола на църквата е изобразен самият Свети Георги.

На втория етаж на напълно възстановената църква е изложена малка етнографска сбирка. В нея впечатляват предмети от българския бит през миналия век – съд за биене на масло, грънци и стомни, корито за месене на хляб, менчета, тъкани одеяла и възглавници с изобразени на тях Богородица с младенеца, саморъчно направена люлка за бебе… Има и изцяло обособен кът с автентични български носии от всеки край на страната – Софийско, Пирдопско, Врачанско, Ботевградско, Силистренско, Добружанско…

Паметните плочи, посветени на героите, паднали при обсадата на Одрин, са почистени и възстановени. Могат да се разчетат имената, рождените дати и званията на военните - сред тях е майор Павел Коняров.

Другата обител на българската духовност в град Одрин – църквата „Св. св. Константин и Елена“, е към Фондацията на българската екзархия в Истанбул и е под нейните грижи.

„Църквата е построена през 1869 година когато в Одрин е имало голяма българска общност. Строежът е почнал на 3 март 1869 година, само за 6 месеца църквата е завършена и на 23 септември е осветена за пръв път. След 1913 година, когато българите напускат Одрин и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена, започва да се руши. Впоследствие е започната реставрация, която също е завършена само за 6 месеца. И на 14 септември 2008 година отново отвори врати. Беше осветена от тогавашния русенски митрополит, сега патриарх Неофит“, разказа Христо Христов, преподавател в консерваторията към Тракийския университет, който през свободното си време се посвещавана поддържането ѝ. За църквата се грижат още двама души – чистачка и градинар – местни турци.

Църквата представлява трикорабна базилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са монтирани на иконостаса. В задния двор на църквата висят 4 масивни камбани и една над задната порта на храма.

На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи: „За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.“

Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.

„При откриването на църквата е поставена плоча, на която е упоменато, че българското джелепско общество е с най-съществен дял за събирането на средствата за построяването на църквата. Споменат е и султан Абдул Азис, който дава разрешение за църквата“, каза Христов.

През 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България. Благодарение на екзархията в Истанбул този паметник все още съществува, въпреки споровете около него с Вселенския патриарх.

Прави впечатление липсата на посетители, особено от българска страна, въпреки многобройната посещаемост от граждани на страната ни, идващи за пазар и разходка в близкия до границата град.

„В последно време посетителите намаляха. Има много българи, но те са по пазарите, в църквата идват малко. Много често има дни, в които няма нито едно посещение. Преди години не беше така – имаше върволица от хора, от организирани туристически посещения с автобуси. След пандемията почнаха да намаляват и напоследък спряха съвсем“, оплака се преподавателят.

За разлика от това турски посетители има много, сподели още той. Не само от Одрин, но и от вътрешността на страната, които, посещавайки Одрин, задължително идват в църквата.

Христо Христов завършва с апел.

„За съжаление само в Одрин са възстановени двете църкви, иначе в цяла Тракия в почти всяко село е имало български църкви, когато е живяло компактно българско население – не само в турската част, но и в гръцката част на Тракия. Памет. Просто трябва да пазим нашата памет. Да я съхраним“, каза за БГНЕС университетският преподавател. /БГНЕС