Двете български църкви в Одрин, съхранени до днес - „Св. Великомъченик Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, са пазители на историческата памет и духовност в града.
Одрин е място, възраждащо забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Той е столица на Османската империя от 1369 до 1453 година и е преплетен с българската история и преломни за нея събития. Не само поради географската близост на двете страни, но и с отгласа от спомена за битките, в които с невероятен кураж и невиждана смелост герои и от двете страни са дали своите животи в защита на родината си. Днес паметни плочи на загинали офицери все още се пазят в града, предаде репортер на БГНЕС.
В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 г. Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 г. цар Калоян разгромява тежковъоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.
През март 1913 година превземането на Одрин от българската армия под командването на генерал Георги Вазов практически слага край на Балканската война. Михо Георгиев – старши подофицер от 29 пехотен Ямболски полк издига българското знаме върху Селим джамия. В обсадата българските войници демонстрират светлия идеал за обединение и извършват подвиг, който завинаги остава диря в сърцата на целия български народ.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой.
В двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин са погребани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г.
Днес паметни плочи на загинали войници са запазени в другата българската църква в града „Свети Великомъченик Георги“.
Църквата „Свети Великомъченик Георги“ е разположена в североизточната част на град Одрин, в старата българска махала. Тя, заедно с другата българска църква, „Св. св. Константин и Елена“, е подчинена на Одринската епархия към Вселенската патриаршия.
Основите на храма са положени на 23 април 1880 година и е изграден още същата година. Построен е със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.
След изселването на българското население от Източна Тракия, Българската екзархия продължава да поддържа епархията си в Одрин и до 1940 година църквата има български свещеник. След това богослуженията са извършвани от български свещеници от Цариград. В края на XX век църквата е поддържана доброволно от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър Чъкърък завършва Духовната семинария и Духовната академия в София, след което в 2001 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Галактион Старозагорски и в началото на 2003 година патриарх Вартоломей I Константинополски му разрешава да служи в Одрин. През 2004 година църквата е реставрирана.
Храмът представлява базилика с висок, облицован с дърво таван. Изграден е на площ от 320 м² в стил, характерен за късното Българско възраждане. Интериорът е решен предимно в бяло. Над олтара има два реда множество малки икони. Над тях камерата на БГНЕС запечата вдъхващото страхопочитание всевиждащо Божие око. Под купола на църквата е изобразен самият Свети Георги.
На втория етаж на напълно възстановената църква е изложена малка етнографска сбирка. В нея впечатляват предмети от българския бит през миналия век – съд за биене на масло, грънци и стомни, корито за месене на хляб, менчета, тъкани одеяла и възглавници с изобразени на тях Богородица с младенеца, саморъчно направена люлка за бебе… Има и изцяло обособен кът с автентични български носии от всеки край на страната – Софийско, Пирдопско, Врачанско, Ботевградско, Силистренско, Добружанско…
Паметните плочи, посветени на героите, паднали при обсадата на Одрин, са почистени и възстановени. Могат да се разчетат имената, рождените дати и званията на военните - сред тях е майор Павел Коняров.
Другата обител на българската духовност в град Одрин – църквата „Св. св. Константин и Елена“, е към Фондацията на българската екзархия в Истанбул и е под нейните грижи.
„Църквата е построена през 1869 година когато в Одрин е имало голяма българска общност. Строежът е почнал на 3 март 1869 година, само за 6 месеца църквата е завършена и на 23 септември е осветена за пръв път. След 1913 година, когато българите напускат Одрин и Беломорска Тракия, църквата остава безстопанствена, започва да се руши. Впоследствие е започната реставрация, която също е завършена само за 6 месеца. И на 14 септември 2008 година отново отвори врати. Беше осветена от тогавашния русенски митрополит, сега патриарх Неофит“, разказа Христо Христов, преподавател в консерваторията към Тракийския университет, който през свободното си време се посвещавана поддържането ѝ. За църквата се грижат още двама души – чистачка и градинар – местни турци.
Църквата представлява трикорабна базилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са монтирани на иконостаса. В задния двор на църквата висят 4 масивни камбани и една над задната порта на храма.
На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи: „За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.“
Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.
„При откриването на църквата е поставена плоча, на която е упоменато, че българското джелепско общество е с най-съществен дял за събирането на средствата за построяването на църквата. Споменат е и султан Абдул Азис, който дава разрешение за църквата“, каза Христов.
През 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България. Благодарение на екзархията в Истанбул този паметник все още съществува, въпреки споровете около него с Вселенския патриарх.
Прави впечатление липсата на посетители, особено от българска страна, въпреки многобройната посещаемост от граждани на страната ни, идващи за пазар и разходка в близкия до границата град.
„В последно време посетителите намаляха. Има много българи, но те са по пазарите, в църквата идват малко. Много често има дни, в които няма нито едно посещение. Преди години не беше така – имаше върволица от хора, от организирани туристически посещения с автобуси. След пандемията почнаха да намаляват и напоследък спряха съвсем“, оплака се преподавателят.
За разлика от това турски посетители има много, сподели още той. Не само от Одрин, но и от вътрешността на страната, които, посещавайки Одрин, задължително идват в църквата.
Христо Христов завършва с апел.
„За съжаление само в Одрин са възстановени двете църкви, иначе в цяла Тракия в почти всяко село е имало български църкви, когато е живяло компактно българско население – не само в турската част, но и в гръцката част на Тракия. Памет. Просто трябва да пазим нашата памет. Да я съхраним“, каза за БГНЕС университетският преподавател. /БГНЕС
Още от Култура
Георги Господинов присъединява към дългия си списък международни отличия още една награда
Писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет
Бурни аплодисменти за Джон Малкович, залата в Народния театър е пълна
Благодаря ви за подкрепата, сподели преди това директорът Васил Василев пред събралите се около театъра
Камбаните на "Нотр Дам" отново огласиха Париж - за първи път след пожара през 2019 г.
От 7 до 8 декември ще се проведат церемонии за повторното откриване на катедралата