Турският външен министър Хакан Фидан и българския външен министър и вицепремиер Мария Габриел обсъдиха двустранните отношения, процеса на членство на Турция в ЕС, както и регионални и международни въпроси в Анкара, предаде Анадолската агенция.

Габриел заяви, че България твърдо подкрепя членството на Анкара в ЕС, предаде Анадолската агенция.

Тя подчерта, че като съседи и партньори в НАТО България и Турция носят отговорност за опазването и поддържането на сигурността и стабилността в Черноморския регион. Габриел добави, че ще работи с турския си колега за подкрепа на членството и че процесът трябва да бъде "по-прозрачен и видим".

Българският външен министър също така покани турския си колега на посещение в София.

Радвайки се на приятелски и добросъседски отношения, Турция подкрепя интеграцията на България в евроатлантическите институции, каза от своя страна Фидан.

През идните месеци, след като приключи лятната ваканция на органите на ЕС, Турция и Европейският съюз вероятно ще направят нов опит за пълноправно членство на първата страна в континенталната организация. За висшия дипломат на Турция това е възможност за присъединяване към ЕС.

Фидан заяви, че членството предлага "нови възможности както за ЕС, така и за Турция".

"Препоръчвам на лидерите на ЕС да използват този прозорец", каза Фидан. Той подчерта, че членството на Турция ще засили позицията на ЕС като глобален фактор, но е очевидно, че повечето държави-членки на блока не гледат на това по този начин или "предпочитат да не го правят".


Турция има най-дългата история със Съюза и най-продължителния преговорен процес. През 1964 г. страната подписва споразумение за асоцииране с предшественика на ЕС - Европейската икономическа общност (ЕИО), което обикновено се разглежда като първа стъпка към евентуално кандидатстване. Подала официално заявление за кандидатстване през 1987 г., Анкара трябваше да чака до 1999 г., за да получи статут на страна кандидатка.

За началото на преговорите обаче Турция трябваше да чака още шест години, до 2005 г., което е нетипично дълъг процес.

Преговорите за присъединяване имат девет различни глави, някои от които се допълват взаимно, включително срещи за диалог на високо равнище, актуализации на митническия съюз, визова либерализация, усилия за борба с тероризма, сигурност и отбрана, финансово сътрудничество и комуникации.

Неотдавна външният министър Хакан Фидан заяви, че е "стратегическа слепота" да се възпрепятства процесът на членство на Турция в ЕС. "От съществено значение е да имаме визионерски поглед върху отношенията между Турция и ЕС в новата ера и да съживим процеса с перспективата за пълноправно членство", заяви Фидан пред турските посланици на среща в столицата Анкара.

Тази "слепота" струваше на Турция повече от пет десетилетия, тъй като процесът се придържаше към курс, основан на "нуждата" един от друг, а не на съвместни стратегически цели, а доверието отдавна е ниско.

Макар че Турция открито заявява амбицията си да се присъедини към блока, тя очевидно се възползва от новата вълна на разширяване на съюзите, ускорена на фона на руско-украинския конфликт.

Преди срещата на върха на НАТО президентът Реджеп Тайип Ердоган открито заяви, че ЕС трябва да проправи пътя на Анкара, точно както Турция може да проправи пътя на Швеция за членство в НАТО на фона на опасенията за сигурността след конфликта.

Преди изявленията на Ердоган Брюксел вече беше изразил желание за подновяване на процеса, след като лидерът на управляващата партия беше преизбран за петгодишен мандат на втория тур на изборите на 28 май. Преди работата да бъде спряна заради лятната ваканция на органите на ЕС, високопоставени служители заявиха, че са отворени за дебат по преговорите за Кипър - въпрос, който осуетява процеса.

Турция е твърд съюзник на Севернокипърската турска република (СКТР), която не е призната от ЕС, въпреки че блокът включва като член кипърската гръцка част на разделения остров. На среща преди лятната ваканция през юни служители на ЕС обявиха, че Европейската комисия ще изготви доклад за състоянието на отношенията между Турция и Съюза.

Напредъкът по въпроса очевидно е бил насърчен от разговорите на Ердоган с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, проведени неотдавна. След разговорите Мишел заяви, че са обсъдили възможностите за съживяване на отношенията. Фон дер Лайен е потвърдила същата готовност за активизиране на отношенията.

На 20 юли министрите на външните работи на ЕС се събраха за първи път с Турция в дневния си ред от 2021 г. насам като положителен знак за промяна на отношенията.

Турция очаква конкретни резултати от проточилия се процес, особено за актуализация на митническия съюз и визовата либерализация. Тя се надява на нов визионерски подход към връзките с акцент върху пълноправното членство на Анкара. От своя страна ЕС изрази готовност за укрепване на връзките, докато няколко членове вече поддържат топли отношения със страната. ЕС се стреми да изглади различията по няколко въпроса и да постигне напредък в политическите аспекти на "критериите от Копенхаген", които Турция трябва да изпълни за членство.

Кипърският въпрос

Междувременно на срещата Фидан обвини мироопазващите сили на ООН в Кипър, че действията им са "несъвместими с основополагащия дух на ООН".

„Последните събития за съжаление отново показаха как някои практики на ООН на острова всъщност не са в съответствие с основополагащия дух на ООН“, каза външният министър на Турция на съвместната пресконференция с Габриел.

Тези забележки дойдоха, след като миналата седмица мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP) се намесиха в работата по строителството на пътя, за да свържат кипърското турско село Пила в буферната зона с останалата част от окупираните територии.

Това разширение е стратегически важно за жителите според турската страна, тъй като ще им даде повече възможности да стигнат до Пила, където живеят заедно турци и кипърски гърци.

Кипърската администрация и ООН са против проекта.

БГНЕС припомня, че има предупреждения, че пътят Пила може да улесни движението на оръжия в обхвата на удара на Никозия, както обясни бивш военен експерт за кипърския "Катимерини".

Жителите на Пиле ще могат да пътуват на по-къси разстояния и няма да се налага да минават през британските бази, когато преминават към турската страна, когато приключат 11,6-километровите строително-ремонтни дейности.

Турция отбелязва, че гражданското и военното присъствие на ООН на острова е в липса на координация вътре в себе си, каза Фидан, добавяйки, че Анкара не приветства внезапното натрупване на превозни средства на ООН в буферната зона.

„Смятаме, че ООН е загубила своя неутралитет по този въпрос“, обясни той.

Анкара ще продължи да подкрепя окупираните територии на Северен Кипър във всяка област, включително за признаването им от целия свят, подчерта Фидан. /БГНЕС