“Главред“: Лукашенко показа, че е готов да се противопостави на всяка форма на агресия на Кремъл

Кой път ще изберат силите за сигурност на Беларус - ще изпълнят ли военния си дълг и ще защитават ли страната си от агресора ?

Всички млади държави в зоната на агресивно влияние на Путин Русия са недоволни по различни начини. Украйна, Казахстан и Беларус, всяка по свой начин, страдат от Москва. Въпреки че Беларус не е Украйна, сега можем да сравним как двете държави влизат и излизат от политическата криза, наложена от Кремъл, пише украинското издание “Главредв материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус".

Няма значение дали по-рано президентът Лукашенко е позволил на Беларус да бъде използвана като база за прехвърляне, важното е, че сега, като разпореди арестуването на бойци от руската частна военна компания „Вагнер“ в Минск, президентът Лукашенко даде пример за лична смелост, която толкова липсваше на украинските политици през 2014-2015г. Въпреки че силите са неравностойни, той показа, че е готов да се противопостави на всяка форма на агресия на Кремъл, за разлика от украинското политическо ръководство тогава (Турчинов-Парубий-Порошенко), което нямаше нито смелостта, нито любовта към Украйна да се противопостави на руската агресия по време на завземането Крим и Донбас и да се разпореди за действия на силите за сигурност.

Без значение как ще завърши личната битка между Лукашенко и Путин, ясно е, че Кремъл е по-силен и може да избере всякакъв начин за елиминиране на Лукашенко. Важно е, че в момента президентът на Беларус не се страхува от заплахите на Кремъл, даде заповед за задържане на наемниците, доказа смелостта си и повдигна морала на беларуските сили за сигурност.

Най-важното е, че силите за сигурност на Беларус не се страхуваха от руските военни, а се подчиниха на президента Лукашенко и изпълниха заповедта за задържане на наемниците от „Вагнер“, които са влезли в страната, за разлика от силите за сигурност на Украйна, които през 2014 г. не оказаха никаква съпротива, нито на московските бойци в Киев на Майдана, нито на руските агресори в Крим.

Сега, след събитията в Минск, е необходимо да се получи отговор на важен въпрос, който ще помогне да се определи непосредственото политическо бъдеще на Беларус в руско-белоруския конфликт. Кой път ще изберат силите за сигурност на Беларус - ще изпълнят ли военния си дълг и ще защитават ли страната си от агресора или ще стрелят по своя народ, както се случи в Украйна по време на Майдана през 2014 г.?