Ген. Бен Ходжис

Русия току-що загуби нещо, което не може да замени. И това не е нито някакъв батальон, нито пък оръжеен склад, нито някакъв команден пункт. Русия загуби своята стратегическа илюзия, че отдалечеността от фронта осигурява защита и дава спокойствие. В рамките на три дни, между 23 и 25 април 2025 г., украинските безпилотни системи разглобиха тази илюзия на парчета, нанасяйки удари дълбоко в окупираната от Русия територия, с прецизност и координация, които би трябвало да тревожат всеки военен анализатор, който все още подценява възможностите на Киев.

Това, което се случи през тези 72 часа, не беше просто единично нападение. Не беше и удар, поради неочаквано разкрила се възможност. Това беше началното движение на преднамерена, методично планирана и изградена кампания. Кампания, която се изгражда години наред и вече достига своята пълна оперативна зрялост. И ако мислите, че това, което Русия получи през тези три дни, е опустошително, почакайте да видите какво следва, защото това е само началото.

Глава 2: Военната реалност на Русия

Позволете ми да ви дам стратегическия контекст, който повечето отразявания на този конфликт не успяват да представят. През по-голямата част от първите три години на тази война Украйна оперираше под сериозни ограничения. Ограничен обхват на своите оръжия, ограничени запаси и недостиг на всичко и ограничено международно разрешение за поразяване на определени категории цели (например, военни цели на руска територия). Тези ограничения оформиха бойното поле в полза на Русия и ѝ дадоха предимство много повече, отколкото самата руска военна компетентност. Силите на Путин успяха да използват окупираните територии като относително сигурен логистичен коридор, като тилова зона, където можеха да организират своите складове за боеприпаси. 

Можеха да създават и разполагат необезпокоявано своите командни възли, комуникационна инфраструктура, да поддържат и да разполагат резервите си от войски. Фронтовата линия беше смъртоносна, да, но само на няколко километра от нея назад руската военна машина можеше да диша спокойно. Това пространство за дишане вече го няма. Украинските дронови сили разшириха зоната на поражение до степен, която преди 18 месеца изглеждаше оперативно невъзможна.

Когато си дадем сметка за архитектурата на това, което Украйна е построила, разбираме защо руските командири сега се сблъскват с проблем. Те нямат жизнеспособно решение, тъй като ударите между 23 и 25 април бяха съсредоточени в три критични региона. Луганск, Донецк и окупираните части от Запорожие. Това не са периферни зони. Това са оперативните артерии на целия южен фронт на Русия. Първият украински център на силите за безпилотни системи започна кампанията, като насочи вниманието си към склад за боеприпаси и снабдяване в Луганск – съоръжение, което захранваше с всичко необходимо руските войници, провеждащи щурмови операции по един от най-оспорваните участъци на фронта.

Унищожаването на този склад не просто създава неудобства на тези руски бойни единици. Тя ги принуждава или да спрат настъпателните си операции, докато се възстанови снабдяването им, или да продължат да атакуват украински отбранителни позиции, но с намалени запаси от боеприпаси без нужната логистична поддръжка. И двата варианта са в полза на Киев. Путин все пак ще нареди на командирите си да продължат напред. Това вече можем да предвидим. Но войските, които се втурват към укрепени украински позиции с дронове над главите им и с недостатъчни боеприпаси, не провеждат военни операции. Те просто 

влизат в месомелачката

Това, което се случи след това, илюстрира комплексния характер на украинското планиране. На 24 април украинското подразделение "Немезида"[1] удари място за кацане на дронове и склад в Запорожие.

Това е ключов детайл, който заслужава стратегическо внимание. Украйна не просто унищожи руско военно оборудване. Тя нанесе поражение на руска дронова инфраструктура в окупираните територии. Русия разчита силно на собствените си безпилотни системи за разузнавателни и ударни мисии по този участък от фронта. Като унищожава съоръженията, които поддържат тези системи, Украйна едновременно отслабва руските възможности за събиране на разузнавателна информация и ограничава способността на Русия да извършва дронови удари срещу украински позиции. Това е отличен пример за планиране от втори ред. Украйна не води само настоящата битка. Тя оформя условията за бъдещите битки. Точно този вид стратегическа прозорливост е онова качество, което отличава армията, която побеждава, от армията, която просто оцелява.

И украинците не забавиха темпото. Пак на 24 април, първият център на Силите за безпилотни системи удари втори склад за боеприпаси в Луганск. Последващ удар, който ни показва, че Украйна е имала разузнавателна информация, че първото складово помещение не е единственият критичен възел в тази верига за доставки.

Едновременно с това първият център на силите за безпилотни системи координираше с 9-ти батальон „Героите на Украйна“ серия удари в Донецка и Запорожка област между 23 и 25 април.

Комуникационните възли и в двата региона спряха да функционират. Една комуникационна кула / комплекс от антени, беше ударена с такава сила и прецизност, че цялата конструкция се срути. За руските командири, които вече се бореха с загубата на незаконно използваните връзки чрез Starlink и с ограниченията върху използването на Telegram, загубата на утвърдена комуникационна инфраструктура в окупираните територии не е някакво малко оперативно неудобство. Това е незабавна криза в командването и управлението. Заповедите не могат да достигат до бойните единици. Те съответно не могат да се координират една с друга. Фронтовата линия се превръща в поредица от изолирани сблъсъци, а не в синхронизирана офанзива. Украйна разбира това, затова комуникационната инфраструктура е цел от първи приоритет. Но това е само началото на онова, което се случи през тези три дни.

А това, което това разкрива мащаба на стратегическите амбиции на Украйна, е отрезвяващо за всеки, който все още счита Русия за вероятния победител в тази война.

Украинската бригада К2 от силите за безпилотни системи се присъедини към операцията на 24 април, като удари руски логистичен център в Луганск. Nemesis последва удара с дронове в Запорожие с втора атака срещу комуникационната инфраструктура. Този път, както вече отбелязах, кулата се срина напълно.

На 25 април девети батальон удари временна руска позиция в Запорожие, съоръжение, което предвид комуникационните прекъсвания, които Украйна вече беше създала, вероятно приютяваше войски без ясни заповеди, без надеждна комуникация с висшето командване и без ситуационна осведоменост за случващото се в по-широката оперативна зона. 

Такъв удар – по дезориентирани, изолирани войници в сборна база не е случайност. Той отразява разбирането на каскадните ефекти от предишни удари. Украинските сили с дронове оперират със системно разбиране за това как ударите им взаимодействат помежду си и създават каскадни ефекти. Това ниво на оперативна интеграция е отличителен белег за една вече зряла военна сила.

Последното значимо действие на 25 април включваше удара на 9-ти батальон срещу три руски влака в Донецк.

 Железопътната логистика е гръбнакът на руската снабдителна операция в Украйна

 Големите разстоянията и грамадния обем на необходимите за фронта материали, гориво, боеприпаси, храна, оборудване, резервни войски и така нататък, правят железопътния транспорт единствения възможен начин за масово придвижване на доставки. Дори частично намаляване на капацитета на железопътните линии оказва непропорционално голям негативен ефект върху бойната мощ на фронтовата линия. Затова тези три влака, ударени в един ден, не са символичен жест. Това е директна атака срещу оперативната устойчивост на руските сили, провеждащи пролетната офанзива, в която Путин е инвестирал огромен политически капитал.

Командирът на украинските сили за безпилотни системи, Роберт Бровди, беше директен в оценката си за това какво представляват тези удари. В интервю за БиБиСи Бровди направи изявление, което всеки стратегически анализатор в НАТО трябва да изучи внимателно. Той каза, че райони на 1500 и дори на 2000 километра навътре в руската територия вече не са „спокойният тил“. Че украинските дронове летят там когато и както си поискат. Това не е просто хвалба. Това е фактическо описание на настоящата оперативна реалност. Но именно близкият тил, окупираните територии, представляват най-непосредствената и съществена промяна в този конфликт. Украйна утрои размера на зоните за гарантирано унищожение в някои райони на фронта, като дронове със среден обсег вече позволяват удари до 150 километра зад фронтовата линия. Сивите зони, в които Русия преди провеждаше атаките си относително безнаказано, сега са в обсега на украинските удари. Логистичните възли, които захранваха тези атаки, вече са в обсега на украинските оръжия. Командните пунктове, които координираха тези атаки, вече са в обсега. Системите за противовъздушна отбрана, които трябваше да защитават всичко гореизброено, сега са в обсега и биват унищожавани. Платформата, която позволява тази трансформация, е ново поколение украински дронове със среден обхват.

Системи като FP1, FP2, CAT 6, FD29, и E300 фундаментално промениха оперативния план на Източния фронт. Това не са купени от магазина квадрикоптери импровизирано преустроени за бой. Това са специално построени безпилотни летателни апарати, предназначени за специфичната задача да проникват в защитеното въздушно пространство и да удрят укрепени логистични цели дълбоко в оперативния тил на врага. Докладът на Aviation Week за периода между декември 2025 и март 2026 г. е поучителен. През тези четири месеца Украйна изстреля 1588 дрона със среден обсег, които атакуваха 408 отделни цели. Забележете, че само през март са атакувани 222 цели, което е повече от половината от всички цели, атакувани за всичките четири месеца. Тази траектория демонстрира значително ускорение.

А ускорението има структурна основа, която гарантира, че то ще продължи. Промяната се дължи на това, че Украйна не разчита само на собствения си индустриален потенциал, за да поддържа и разширява тази кампания. На 27 април медията United 24 съобщи, че Украйна и Норвегия са подписали историческо споразумение за отбрана, обхващащо съвместно производство на хиляди дронове със среден обсег.

Норвегия финансира цялата програма и ще бъде домакин на производствени съоръжения на норвежка територия. От стратегическа гледна точка тази схема е елегантна в своята простота и опустошителна по отношение на последствията си за Москва. Ако Путин иска да унищожи тези производствени съоръжения, той трябва да изстреля ракети към държава членка на НАТО, акт, който би активирал член 5 от Северноатлантическия договор и би вкарал пълната тежест на алианса в пряк конфликт с Русия. Той няма да го направи, което означава, че тези съоръжения ще произвеждат дронове. Тези дронове ще бъдат доставени на Украйна, а капацитетът на Украйна за среден обсег ще се разшири драстично през следващите месеци. Споразумението включва и 7 милиарда долара по-широко норвежко финансиране, вече отпуснато за Украйна през 2026 г., включително 1,5 милиарда долара, предназначени за закупуване на оръжия, произведени в Украйна за използване от украинските отбранителни сили. Норвегия не се опитва да хеджира. Тя инвестира в победата на Украйна. От друга страна, в Украйна, институционалната архитектура, подкрепяща тази кампания с дронове, се развива бързо.

По-рано през 2026 г. силите за безпилотни системи на Украйна създадоха Центъра за дълбоки удари, специализиран координационен орган, натоварен със задачата да синхронизира на средни и далечни разстояния, между множество бойни единици и множество и различни категории цели. Центърът за дълбоки удари е причината тридневната априлска кампания да изглежда не толкова като серия от независими удари, а като единна оперативна последователност. Това е организационният мозък зад систематичното разрушаване и деградация на руската тилова инфраструктура, на която деградация сега сме свидетели в голям мащаб. Заявената от командира Бровди цел е да разшири силите на безпилотните системи, докато персоналът им представлява 5% от цялата украинска армия. Тази цифра може да звучи скромно, но когато се вземе предвид умножаващият ефект от използването на голям брой дронове срещу противник, чиито противовъздушни отбранителни системи не успяват да изпълняват своята роля, 5% от военните, използващи безпилотни системи, може да се окаже, че генерират непропорционално голяма част от бойните резултати. Русия изпраща вълни от пехота в зоните на смъртта. Украйна изпраща вълни от дронове по военни цели в тила на Русия. Стратегията на Украйна е постигането на военни резултати. Стратегията на Русия е реализирането на жертви и ранени.

Стратегическото послание, което Украйна предава чрез тези операции, е недвусмислено: 

разстоянието вече не защитава руските военни активи

 Фабриките дълбоко в руския тил, които произвеждат оръжията, използвани срещу Украйна, сега са изложени на риск. Нефтената и газовата инфраструктура, която финансира военната машина на Путин, е застрашена. Сборните зони, логистичните центрове, командните пунктове и противовъздушните батареи, които подкрепят руските сили в окупираните територии, не са само застрашени. Те биват реално унищожавани. За армия, която отдавна разчита на териториална дълбочина като заместител на оперативната компетентност, това представлява екзистенциално предизвикателство.

И оттук нататък става още по-сериозно, защото най-опустошителното измерение на кампанията на Украйна не са самите удари, а това, което тези удари разкриват за способността на Русия да се защитава срещу тях. Руската мрежа за противовъздушна отбрана се разпада. Това не е голо твърдение, направено за драматичен ефект. Това е оперативното заключение, подкрепено от доклади от множество достоверни източници, потвърдено от бойните резултати и признато имплицитно от руски военни блогъри, които вече не могат да прикрият мащаба на проблема. Главнокомандващият украинските въоръжени сили генерал Александър Серски заяви ясно след среща с началника на отбраната на Канада, генерал Джени Кернан, че системните украински удари по руските производствени обекти директно намаляват запасите на Путин от зенитни ракети. Думите му имат сериозна оперативна тежест.

Украйна не просто удря цели според разкрилите се възможности. Тя провежда целенасочена последователна кампания, целяща да изтощи способността на Русия да защитава собствените си тилови зони. И тази кампания успява с последователност, която би трябвало фундаментално да промени начина, по който западните анализатори оценяват хода на тази война. Недостигът не се ограничава само до една система или един регион.

Руският военен блогър Рибар, който е последователен в даването на някои от най-откровените оценки на руската военна дейност през целия този конфликт, призна мащаба на проблема с думи, които оставят малко място за оптимистично тълкуване. „Произвеждането на десетки хиляди ракети от нищо, отбеляза Рибар, е физически невъзможно“. Това изказване отразява реалност на веригата за доставки, която никаква руска реторика за индустриална мобилизация не може да затъмни. Системата Панцир, заедно с други по-стари платформи за противовъздушна отбрана, разположени широко в окупираните територии, изразходва ракетния си арсенал по-бързо, отколкото руското производство може да го възстанови. Засилващите се средно- и далекобойни кампании на Украйна с дронове са пряката причина. Всяка вълна украински дронове принуждава руската ПВО да изразходва такова количество ракети, което системата на производство и снабдяване не може да произведе и достави. Всяко производствено съоръжение, което Украйна удари, намалява скоростта, с която тези ракети могат да бъдат произведени. Аритметиката е ясна и е изцяло срещу Русия.

Това, което прави тази динамика особено вредна за силите на Путин, е нейният самоподсилващ се характер. С намаляването на запасите от противовъздушни ракети, все повече украински дронове проникват успешно в защитеното въздушно пространство и достигат целите си. Тези цели често включват допълнителни системи за противовъздушна отбрана и радарната инфраструктура, която ги поддържа. Докладите на Киев Индипендънс за потвърдени украински удари между юни 2025 и март 2026 г. са поучителни в това отношение. От 1530 потвърдени удара през този период, 492, или  почти една трета, са насочени директно към руските системи за противовъздушна отбрана. Украйна също така извършваше удари срещу средства и  системи за електронна война, ракетни части и командна инфраструктура, които са свързващата тъкан на руската архитектура за противовъздушна отбрана.

Ако премахнете тези поддържащи елементи, противовъздушните батареи ще работят на сляпо, некоординирано и все по-неефективно. Само на 27 април Defense Express потвърди, че Украйна е унищожила руските противовъздушни системи S350, TOR, M2 OSA и TOR M2 KM в серия удари, като поразените обекти и системи са на стойност приблизително 25 милиона долара. Това число представлява техника, която Русия не може бързо да замени, за да защитава надеждно въздушното пространство над териториите, които се опитва да задържи. И оттук нататък нещата стават още по-сериозни, защото числата, които движат кризата с руската противовъздушна отбрана, не са статични. Те рязко се движат в полза на Украйна. За първи път от началото на пълномащабната инвазия на Путин Украйна изстрелва повече дронове с голям и среден обсег от Русия.

Самото министерство на отбраната на Русия, в опит да демонстрира ефективност, съобщи за сваляне на 7347 украински дрона само през март. Оставяйки настрана добре документираната руска склонност да брои всяко парче от дрон като доказателство за свален цял дрон, това число само по себе си е компрометиращо признание.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че Русия е изстреляла 6462 дрона през същия месец. Руското министерство на отбраната ефективно потвърди чрез собствената си пропаганда, че Украйна вече има количествено предимство по отношение на безпилотните системи. Държавата, която започна тази инвазия с една от най-големите конвенционални военни сили на планетата, сега е превъзхождана в категорията оръжия, която е определяща за тази фаза на войната, от страната, която тя се опита да завладее за 72 часа.

Траекторията на  украинската кампания с дронове прави този дисбаланс още по-очевиден, когато се разглежда във времето. През януари 2024 г. Украйна изстреля приблизително 110 дрона към цели в Русия. До март 2026 г. Украйна извършваше средно 237 изстрелвания на дронове на ден. Това не е постепенно подобрение. Това е 

трансформация в индустриален и оперативен мащаб,

 която отразява целенасочени стратегически инвестиции, устойчиво международно партньорство и институционален ангажимент към системна безпилотна война, която Русия последователно подценява.

Окупираните територии, които преди това получаваха по-малък дял от дроновите усилия на Украйна, тъй като Киев даваше приоритет на по-ценни цели по-дълбоко в Русия, сега поемат нарастващ обем удари с увеличаването на производствения капацитет на Украйна, което ѝ позволява да преследва няколко целеви комплекта едновременно. И така за оперативното присъствие на Русия в Украйна вече никъде не е безопасно. И темпът, с който тези удари биват нанасяни, се увеличава месец след месец. Реакцията на Путин на всичко това беше познатата – шумна, заплашителна и стратегически празна. Руското министерство на отбраната издаде изявление, в което осъди отбранителното партньорство на Украйна с Норвегия, описвайки го като умишлена стъпка към остра ескалация и обвинявайки Норвегия, че се превръща в стратегически тил за Украйна. Дмитрий Медведев, изпълнявайки вече познатата си роля на най-хиперболичния говорител на Путин, спомена списък с потенциални цели в цяла Европа и предупреди за непредсказуеми последици за държавите, които продължават да подкрепят Украйна. Тези изявления заслужават да бъдат оценени спрямо протокола. Русия издава ескалационни предупреждения от февруари 2022 г. Тя заплашваше с последствия, когато Украйна получи артилерия. Тя заплашваше с последствия, когато Украйна получи танкове. Тя заплашваше с последствия, когато Украйна получи ракети с голям обсег. Във всеки случай оръжията бяха доставени, Украйна ги използваше, а Русия поемаше резултатите, без да предприеме ответните действия, с които заплашваше. Споразумението за производство на дронове от Норвегия с Украйна беше обявено след последния кръг заплахи от страна на Русия. Тази последователност не е случайна. Това отразява колективната западна оценка, че ескалационната реторика на Путин е напълно откъсната от неговата реална способност да ескалира. Това, което Путин има вместо ефективни отговори, е фронтова линия, която за него се влошава при условия, които той нито е предвидил, нито притежава инструментите да обърне в своя полза. Руската пролетна офанзива, на която той е заложил значителен политически авторитет, се провежда от сили, които все повече са недостатъчно снабдени, слабо координирани и действат в зони на поражение, чиято дълбочина през последните няколко месеца беше утроена. Складовете с боеприпаси, които захранват тези сили, са ударени. Логистичните центрове, които реализират доставките напред към бойните части, са ударени. Ударена е и комуникационната инфраструктура, позволяваща на командирите да изпращат заповедите си до бойните единици. Железопътните линии, превозващи усиления, попълвания с хора и материали, са ударени. Системите за противовъздушна отбрана, които трябваше да предотвратят всички тези удари, изчерпват ракетите си и са унищожавани по-бързо, отколкото могат да бъдат заменени. Това не е военна ситуация с временни затруднения. Това е армия в системен упадък, подложена на натиск във всяко оперативно измерение едновременно, от противник, който е превърнал годините  от свой болезнен опит в последователен и опустошително ефективен стратегически подход.

По-широкото значение на това, което Украйна постигна между 23 и 25 април и през месеците търпелива подготовка, която направи тези удари възможни, надхвърля непосредствените тактически резултати.

Украйна е доказала, че средно голяма държава, действаща при значителни ресурсни ограничения и изправена пред ядрено въоръжен противник, може да разработи и разположи безпилотни системи, които фундаментално да променят оперативната среда. Тя показа, че далекобойните прецизни удари по производствената инфраструктура могат да намалят способността на противника да поддържа противовъздушната отбрана с темп, който се натрупва с времето. Тя показа, че войната с дронове, когато е интегрирана с координирано оперативно планиране и подкрепена от институционални структури като центъра за дълбоки удари, не е просто допълнителна способност. Войната с дронове е основен инструмент на стратегическа мощ.

Това са уроци, които военните по света, особено в рамките на НАТО, усвояват в реално време. Бъдещето на войната се пише на Източния фронт и Украйна държи писалката. За руските войници в Донецк, Луганск, Запорожие и Крим всички тези стратегически уроци означават едно: неизбежно смъртоносно бойно поле. Те оперират в зони на смърт, които сега се простират почти на 150 километра зад фронтовата линия. Запасите, на които разчитат, биват унищожени още преди да пристигнат. Комуникациите, на които разчитат, биват прекъснати. Въздушната отбрана, която трябваше да ги защитава, се проваля. А над тях, в брой, който расте всеки месец, летят украински дронове, за които Русия все по-често няма ракети да прихване.

Путин ще продължи да заповядва нови офанзиви. Той няма политическа алтернатива. Но силите, които провеждат тези офанзиви, биват систематично ликвидирани от кампания, която действа непрекъснато, с натрупване и с все по-висока интензивност.

Немислимото вече се случи с Русия в Украйна. Но както показва този анализ, това, което се е случило досега, представлява само основата на кампания, която все още се разраства. Производството на дронове в Украйна се разширява. Институционалният ѝ капацитет за координиране на дълбоки удари узрява. Международните ѝ партньорства създават нови производствени мощности извън обсега на Русия. Систематичното влошаване на руската противовъздушна отбрана се засилва с всяка изминала седмица.

Условията, които се създават в момента, изчерпаните запаси от ракети, разрушените радарни мрежи, срутените комуникационни кули, горящите логистични складове са предпоставки за удари, които ще бъдат още по-ефективни, още по-проникващи и още по-вредни за способността на Русия да поддържа тази война.

Путин опита да смачка Украйна, използвайки огромния руски мащаб и дълбочина. Украйна обърна и руския мащаб и руската дълбочина срещу самата Русия. А хаосът, който следва от това за руските сили в окупираните територии, ще направи всичко, което са преживели досега, да изглежда като само началото на кампания, която едва започва.

 
[1] Немезис (Немезида) е древногръцката богиня на възмездието, справедливото наказание и възстановяването на баланса, която наказва човешката арогантност.

Превод: Владимир Миленски