Цените на суровия петрол се повишиха с близо 9% миналата седмица, отбелязвайки най-големия седмичен ръст от март 2023 г. насам. Това се случи след значителната ескалация на конфликтите в Близкия изток, съобщи „Евронюз“.

Някои анализатори смятат, че свободният капацитет на ОПЕК+ и производството в САЩ биха могли да компенсират всякакви непосредствени сътресения в предлагането. По-широк регионален конфликт в Близкия изток обаче може да доведе до дългосрочни смущения на петролните пазари.

В началото на търговията в азиатската сесия на 7 октомври цените на петрола отбелязаха леко отстъпление, като фючърсите върху сорта Brent на ICE се понижиха с 0,35% до 77,78 щатски долара за барел, а фючърсите върху сорта WTI на Nymex се смъкнаха с 0,23% до 74,21 щатски долара за барел.

Нарастване на напрежението в Близкия изток

На 1 октомври Израел съобщи, че ще се насочи към иранските съоръжения за добив на петрол и други стратегически обекти в отговор на иранското ракетно нападение.

На 5 октомври Израел потвърди намерението си да отвърне на удара „когато настъпи подходящият момент“.

На 6 октомври иранската държавна информационна агенция „Шана“ съобщи, че министърът на петрола Мохсен Пакнеджад е посетил терминала за износ на петрол на остров Харг, където се транспортират 90 % от иранския износ на суровината.

„Не се страхуваме, че нашите врагове ще разпалят криза, а посещението в региона е нормално бизнес пътуване“, каза Пакнеджад.

Той се срещна и с командира на Военноморските сили (ВМС) на Революционните гвардейци, като подчерта решаващата роля на ВМС за охраната на петролните и газовите съоръжения.

Иран е един от десетте най-големи производители на петрол в света, като през август производството му надхвърли 3,3 млн. барела на ден - най-високото ниво от 5 години насам, по данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

Износът на ирански петрол също се е повишил до многогодишен връх от 1,7 млн. барела дневно, което представлява поне 2 % от световното предлагане.

Траектория на цените на петрола

През изминалата година цените на суровия петрол се колебаеха между 66 и 96 щатски долара за барел, като през септември паднаха до 16-месечно дъно, тъй като икономическите опасения засенчиха геополитическите рискове.

Слабото търсене от страна на Китай и слабите глобални икономически данни влошиха перспективите пред петролните пазари през тази година. Неотдавнашната ескалация в Близкия изток обаче поднови опасенията за прекъсване на доставките, тъй като конфликтът може да прерасне в по-широка регионална война.

Келвин Уонг, старши пазарен анализатор в Oanda, отбеляза:

„Никакви видими дипломатически знаци или дейности не подкрепят деескалацията на военните действия в Близкия изток.“

Той подчерта, че публикуваните данни за заплатите в неселскостопанския сектор на САЩ са засилили идеята за меко приземяване на икономиката, което е добавило бичи настроения (очакване за рязък ръст – бел.ред.) на петролните пазари.

„Премиите за геополитически риск и вибрациите на „мекото приземяване на САЩ“ след положителните данни за NFP за септември са подкрепящи макрофактори, които вероятно ще подкрепят краткосрочния бичи тренд на суровия петрол WTI“, каза Уонг.

От техническа гледна точка цените на петрола се повишиха над 50-дневната пълзяща средна за първи път от два месеца след скока от миналата седмица. По данни на ICE Futures Europe нетните дълги позиции в суров петрол тип Brent се увеличиха с повече от 20 000 договора през седмицата, приключваща на 1 октомври.

Въздействие върху по-широките пазари

Миналата седмица на световните пазари преобладаваха настроения за намаляване на риска, тъй като нарастващото геополитическо напрежение доведе до рязък ръст на цените на петрола, което стимулира акциите в енергетиката и отбраната.

Ако военните конфликти между Иран и Израел ескалират допълнително, тази тенденция може да продължи и през следващата седмица.

Сигурните активи, като златото и щатския долар, могат да продължат да се консолидират, докато по-рисковите активи, като технологичните акции, могат да бъдат подложени на натиск.

Възможно е еврото да продължи да отслабва спрямо щатския долар, тъй като нарастват опасенията относно въздействието на по-високите цени на енергията върху европейската икономика. | БГНЕС