„От служебният кабинет направиха донякъде изненадващ ход - първо направиха заявка, че ще предложат най-различни политики и бюджет с 3% дефицит, а в последния момент се отказаха. И предлагат по-скоро базов бюджет, а политиките са сложени вътре като меню - за избор, ако някой иска да ги вкара в действие. Оценени са, но не са разписани, в самия бюджет не са сметнати“, каза още той.
Според старши анализатора от ИПИ номиналните стойности, самите числа и заради инфлацията, и заради растежа в дългосрочен план много се промениха. Например 2020 година разходите на държавата на всички консолидирани разходи са били 47-48 милиарда лева. Проектът за 2023-та е за над 77 милиарда.
„Имаме 30 милиарда разлика само за 3 години. Важно е да се гледа спрямо БВП. За намаляване на дефицита, който е над 6%, трябва да се приемат политики, и то още сега, при приемането на бюджета.“
По мнението на Ганев, има такива политики, около които партиите могат да се обединят лесно.
„Например всички държавни предприятия да внесат изцяло 100% дивидент. Това е над милиард. Сред други, спорни елементи, можем да посочим покачването на пенсиите – ако то не бъде от средата на годината, бъде отложено с 3 месеца, също би спестило сериозен ресурс. Единият буфер е при капиталовите разходи, които могат да бъдат доста по-ниски, а другият буфер най-вероятно е в издръжката.“
Според Петър Ганев инфлацията ще продължи да пада и в следващите месеци може да слезе до и под 10%. След енергийните суровини и храните, предстои да видим поскъпване при услугите.