Ивайло Мирчев

Представете си град с население колкото Пловдив. А сега си представете как първият ден от нахлуването на Путин в Украйна заварва екип на Асошиейтед прес (АП) в този град. 20 дни журналистите са в обсадения и брутално бомбардиран от Путин град Мариупол. Лентата "20 дни в Мариупол" неслучайно има Оскар за документален филм. 

Нищо не е същото, след като си гледал тези кадри. Едновременно ми се иска всички да го изгледат и заедно с това искам да не съществуваше този филм. Зверствата на руската армия в него се виждат едно към едно - към бременни жени, малки деца, бебета дори. Всички знаем, че войната е нещо тежко и ужасно. Но в този филм се вижда цялата бруталност на агресора, насочена не просто към вражеската армия, а към цивилното население. Можете ли да си представите, че някой ще взриви снаряди на футболно игрище, докато малки деца играят футбол там? Можете ли да си представите, че докато руската артилерия унищожава родилен дом и това е документирано от репортерите на АП, цялото руско държавно ръководство твърди, че става дума за актьори и това е постановка? 

Мисля, че е неизбежно да излезеш от тази прожекция и да си представяш ужаса това да се случи в твоя град, на твоята улица. Естествената човешка реакция е да се запиташ - как да направим така, че подобна инвазия на Путин да не бъде невъзможна никога повече, в никоя държава?

Знам, всичко това е много тежко за възприемане. Никой от нас не би искал да вижда толкова тежки кадри, но този филм е безценно свидетелство, което безпощадно ясно показва цинизма на руския агресор и документира немислимото - голяма война в Европа през 21 век. Надявам се скоро да бъде показан по всички национални телевизии, за да видят хората как изглежда заплахата за цяла Европа - диктаторът Путин и безумните действия на онова, в което се е превърнала "втората армия в света".

Филмът прави и друго изключително ценно нещо - показва достойнството, несломимия дух и героизма на украинците, които удържат войната на украинска територия и в момента се сражават не само за собствената си свобода, но и за нашата, за свободата на всички европейци. 

Гледайте “20 дни в Мариупол” и ви гарантирам, че ще разберете защо е изключително важно да подпомогнем украинците хуманитарно и военно-технически с нужното въоръжение и боеприпаси. А на песимистите ще кажа, че Украйна вече е направила за българската отбрана повече, отколкото ние за украинската - 8 от 13 десантни руски кораба в Черно море вече са унищожени или силно повредени. Това прави практически невъзможно не само в Украйна, но и у нас да бъде извършен руски морски десант.

P.S. Прожекцията, на която присъствах, беше с домакинството на Френския културен институт, част от програмата на "София филм Фест" в присъствието на посланик Олеся Илащук.