„Българският избирател традиционно не прави логичен и дългосрочен избор. На вота преди няколко дни мнозина гласуваха за ГЕРБ, защото се страхуват от хаоса, искат да се върнат към познатото (както гласеше и предизборната реклама на ГЕРБ). Други гласуваха за “младите” (в лицето на Кирил Петков, Асен Василев и компания), за да детронират “старите”. Но всички тези избиратели ще получат едно мнозинство на милитаристите, мнозинство на войната в новия парламент.
Това заяви в ефира на сутрешния информационен блок на Euronews Bulgaria червеният евродепутат Иво Христов. И добави: Това вече личи по излъчените от ГЕРБ водещи лица в преговорите. Соломон Паси и бившият президент Плевнелиев са хора, които веят евроатлантическия байрак и правят войнствени изявления“.
По думите му, избирателите на десните партии гласуват за едно, но рискуват да получат съвсем друго: „Сигурен съм, че никой от тях не би желал да се озове в бомбоубежище, но се опасявам, че това може да се случи. Войната в Украйна ескалира. Тя се водеше на територията на Украйна, искри прехвърчаха към Русия поради украинските удари по крайграничните територии, но с взривяването на „Северен поток“ войната придобива общоевропейски характер, коментира с опорките на президента Радев ситуацията в Украйна евродепутатът.
Според Христов, когато гласуват за “младите” срещу “старите”, избирателите се поддават на една много опростенческа дилема и в последна сметка избират хора, готови да вкарат България във война.
Евродепутатът смята, че са възможни всякакви варианти за съставяне на кабинет: „Червените линии, които чертаят партиите, са на вниманието на по-наивните избиратели, които им вярват. Те нямат никакво значение. Българските партии са готови да се съешат всяка с всяка в името на властта. За мен голямата опасност е да не се създаде коалиция на войната.“
Иво Христов, останал верен на българския президент, определи като „абсолютно правилен и много мъдър ход“ решението на Радев да не се включи в декларацията на деветимата президенти от Централна и Източна Европа, изразяваща подкрепа за членството на Украйна в НАТО.
„Ние често коментираме „Европа на две скорости“ като опасност за България да отпадне вследствие на някакви центробежни процеси. В момента обаче наблюдаваме как НАТО се превръща в алианс на две скорости. От едната страна имаме източноевропейските държави, намиращи се в периферията на Русия, които ползват твърд език и настояват за все по-силен ангажимент на Алианса в Украйна. От другата страна – държави от дълбокия тил, някои от тях – дори отвъд океана – които се задоволяват с финансова помощ и политическа подкрепа. Скоро този алианс на две скорости може да се окаже много неблагоприятна рамка за България, тъй като ние сме част от държавите на първа линия в конфликта", коментира Христов, правейки индиректни внушения, че за България членството в Алианса е поставено на изпитание, което е в пълен разрез с реалността.
Според Христов не е вярно и това, че позицията на държавния глава ни поставя в изолация в Европа: „Той трябва да мисли за българския интерес, което и прави, а не да се срамува от това как ще бъде погледнат. Това е вечната българска заблуда – че трябва да робуваме на чуждото мнение, затова и чуждото мнение управлява нашите действия. Ние трябва да се ръководим само от собствения си, български интерес", аргументира се евродепутатът, който очевидно приравнява българския интерес към задължението ни да бъдем неприкосновено верни на Путин и Русия.
Иво Христов изрази мнение, че България е по-близо до присъединяването си към Шенген.
„Изискванията отдавна са изпълнени. Дали ще стане, не мога да пророкувам. През изминалите месеци България, без да поставя никакви условия, сне ветото върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това беше изключително аматьорско поведение от страна на кабинета „Петков“. Междувременно започна и войната в Украйна, а България прие на своя територия над 100 000 украински бежанци – хора без визи, без документи. Всичко това се оказва нормално и приемливо за Европа. За сметка на това, стотиците хиляди българи, които работят в Шенгенската зона и допринасят за благоденствието на тамошните икономики, биват проверявани по границите. Това е съществен аргумент за приемането ни в Шенген.“