Най-високопоставеният съд в света е част от структурите на ООН и се произнася по спорове между държави. Решенията му са окончателни и не подлежат на обжалване, но няма и средства, с които на страните да бъде наложено те да ги изпълнят. Поради това в миналото големи държави са пренебрегвали крайния резултат от дела срещу тях.
Следващата стъпка е да започнат изслушвания по същество и това най-вероятно ще се случи през 2020 г.
Съдия Абдулкауи Юсюф съобщи, че е отхвърлен опитът на Русия да оспорва юрисдикцията на съда по тази тема. Според Москва допускането на украинския иск можело да се използва като претекст за отхвърляне законността на анексирането на Крим през 2014 година.
Днешното решение създава още повече проблеми за президента Владимир Путин, тъй като е прецедент, който може да засегне други случаи като предполагаемата връзка на руската армия със свалянето на малайзийския пътнически самолет от полет MH17 над Източна Украйна през юли 2014 г. Според Киев руската подкрепа за сепаратистите, контролирали територията, над която стана трагедията с гибелта на близо 300 души, е нарушение на конвенция на ООН, забраняваща финансирането на терористични групировки.
Трима руснаци и украинец са обвинени досега за свалянето на самолета и през март ще бъдат съдени задочно в Холандия. Международна разследваща група твърди, че ракетната установка, от която е стреляно, е дошла не от Украйна, а от руска военна част край Курск. Русия настоява, че няма нищо общо със случилото се.
През 2017 г. властите в Киев поискаха Международният съд да нареди на Русия да спре да финансира и оборудва проруските сили в Източна Украйна, както и да прекрати дискриминацията срещу етническите татари в Крим. По официални данни от избухването на конфликта в началото на 2014 г. са загинали над 13 000 души.